Ако Свети Кирил нямаше доказателството на бохарската азбука, т.е., ако той не беше доказал, че българският език е първият, на който изобщо са писани свещени текстове, още преди Христа и че на него са написани и евангелията, преди да бъдат преведени на гръцки, той не би могъл да разбие тази догма. Защото и до днес за посветените е известно, че Божието Слово наистина си има език. И не на всеки език еднакво има сила. Св. Кирил постига това с изключително силна риторика и силата на един светия!

Свети Кирил е ползвал бохарската азбука, защото на нея са написани евангелията. И до днес свещенослужението по онези земи става на бохарски език. Когато той открива българския народ и прониква в тяхната участ, да бъдат подложени на терор като езичници, а свещеният им език да е обявен за езически, той възнегодува против тази несправедливост на Византия. Затова променя малко бохарската азбука и я обявява за нова, за пред гърците. Но и отива по съборите и разбива догмата за трите свещени езика!

Бохарската азбука не само не е измислена, но тя е създадена от самите траки, които са помолили своите водачи така "Царю, това злато не може да се яде" Защото азбуката е била толкова свещена и свързана с богопознание, толкова "златна", че търговци или обикновени хора не можели да я ползват. Това е притча, разтълкувана погрешно, че Мидас превръщал храната в злато. Но той, в отговор на молбата, превърнал златото в храна, създадено било фонетично писмо.