Ще ти пиша една тройка, защото не ми се занимава с теб! Мнозина са чували това изречение като ученици. То изразява не само безсилието на учителя, а и на цялата българска образователна система. "Tя създава у учениците изкуственото усещане, че се справят, че всичко е наред. Че е "окей" да не ходиш на училище и да минеш в следващия клас. Че е "окей" нищо да не си научил, но да ти пишат тройка, защото не им се занимава с теб", казва Нели Колева от фондацията "Заедно в час" пред "Дойче веле".
"Бумеранг за държавата ни"
Tя изтъква, че неграмотните ученици не са способни да се справят в реалния живот, където важат други правила. А техният брой не е никак малък. Според международното изследване ПИЗА, около 40% от 15-годишните български ученици са функционално неграмотни, което означава, че те формално могат да четат, но не разбират съдържанието на прочетеното.
"Представете си какво означава това за гражданската култура на тези хора. Става дума за младежи, които някой ден ще бъдат шофьори, ще гласуват на избори, ще подписват договори. Ако българската образователна система не се промени, това ще се върне като бумеранг и трагично ще подкопае държавата ни", коментира образователната експертка.
Конкретният повод за разговора с госпожа Колева са матурите.
"Матурите трябва да са оснoва за разговор. Те трябва да са началото, а не краят. Не трябва всичко да приключва с оценките. Ето, че от матурите изминаха повече от два месеца, но за това време нищо не се случи. Проблемите просто бяха забравени", казва Нели Колева.
Според Министерството на образованието, тази година обобщените резултати от външното оценяване на 4-ти и 7-и клас показват по-малко двойки и повече шестици в сравнение с 2016. С оглед на това, че системата на обучението не се е променила през последната година, резултатите явно се дължат на подобрената ѝ ефективност – смятат в министерството. Образователните експерти от "Заедно в час" обаче се отнасят критично към това заключение.
"Не може да се говори обективно за напредък, защото няма реална база за сравнение на оценките. Прагът за оценка "Среден 3" всяка година е различен, а това не позволява да правим заключения", подчертава Нели Колева и добавя: "Диагностика има, когато има сравнимост, а тук сравнимост няма". Образователната експертка изтъква, че тройката тази година се е давала при 23% правилни отговори и посочва, че в държавите с добре развити образователни система тройка се пише при поне 40% верни отговори.
Майчиният език на 45% от първокласниците не е българският
От разговора с Нели Колева става още ясно, че матурите не измерват реалната стойност на училищата.
"Има например училища, които не стигат до високите нива на класациите, но все пак полагат големи усилия за подобрение на резултатите. От матурите обаче не стана ясно дали тези училища са се подобрили в сравнение с миналата година", посочва Колева и подчертава, че в страната има много учебни заведения, които работят в трудни условия и в среда, различна от тази в елитните училища.
"Така например има училища, чиито ученици не са ходили на детски градини. Има училища, чиито ученици се отглеждат от баби и дядовци, защото родителите им са в чужбина. Има такива, в които децата не говорят добре български език. Впрочем, майчиният език на 45% от първокласниците в България през последната учебна година не е бил български. Погледнато отвъд оценките от матурите, може би тези училища дори бележат по-големи успехи, отколкото елитните. Само че това не се отбелязва никъде", допълва тя.
Скалата за оценяване на матурите трябва да се фиксира, а не да се променя всяка година, за да има някаква база за сравнение. Освен това трябва да се намери и утвърди система, която да отчита реалната стойност на училищата. Това са част от нещата, които трябва да се променят според Нели Колева и колегите й.
Изключително важно е и напасването към т.нар. умения за успех в 21 век - способността на учениците да прилагат наученото в реалния си живот, критично и творческо мислене, четене с разбиране и т.н. От голяма полза ще бъде и това училищата да споделят добрия си опит.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар
64
пак до Демократ /59/
преди 6 годиниВ по-малките градчета дори и през 70-те години на 20-и век сред най-възрастните преподаватели е имало такива, които са били само със средно педагогическо образование. Преди Девети септ. е имало средни училища /гимназии/, специализирани в подготовка на учители.В по-непрестижните техникуми дори и в големите градове имаше трагично малограмотни ученици, бъдещи готвачки, сервитьорки, шивачки, обущари и тем подобни.Така че, зависи кои училища имаш предвид.
63
Анонимен
преди 6 годиниДо ДемократИ аз съм демократ, но помня, че към края на соца в училище учехме здраво, за да имаме високи оценки, иначе ще видиш университет през крив макарон, ако си от онези, които кандидатстват на общо основание.Вярно е и това, което също се е коментирало тук - във всяка паралелка имаше по няколко толерирани "правоимащи" и това дразнеше, но и амбицираше останалите.Повечето преподаватели бяха на високо ниво. Говоря за големите градове. В по-малките градчета, дори и през 70-те години ........
62
Анонимен
преди 6 годиниНякой си оправдава заплатата с неверни изследвания. Българските деца са умни, любознателни и начетени! Общата им култура е по-висока от тази на учителите. Знаят от къде да търсят информация и се самообразоват съвсем целенасочено, за да са конкурентни. Хайде щом знаете за майчиния език на 45% от децата, кажете каква е успеваемостта на другите 55%? Най-малко журналистите имат право да говорят за неграмотност. Няма статия, написана без груби грешки, само заглавията да четете ще разберете.