Снимка: Bulgaria ON AIR
fallback

Парите, които в момента държавата отделя за наука, са 0,25% от БВП, а според Лисабонската стратегия до 2020г. трябва да достигнат до 1,5%. Това коментира акад. Юлиан Ревалски, който днес ще встъпи в длъжност като председател на БАН.

"Държавата е приела европейските тенденции, където е казано, че публичното финансиране трябва да се увеличава и съгласно Лисабонската стратегия трябва да достигне до 1,5% до 2020 г. В момента не можем и да си мечтаем за това понеже е една четвърт от процента", обясни акад. Ревалски.

Oще по темата

 
Трябва да има сериозно проектно финансиране, подчерта акад. Ревалски. Той отчете, че в Бюджета за 2015 г. - 42% е проектното финансиране, тоест по-малко от 60% е публичното финансиране, което идва по линия на бюджетната субсидия.

В момента има напрежение в БАН, както и призиви за протести, но се надявам на решение, коментира акад. Ревалски. Припомняме, че недоволството е предизвикано от това, че мнозинството в НС не се съгласи да даде 10 млн. лева увеличение към парите на БАН, въпреки че Бюджетната комисия му даде зелена светлина.

"В мотивировката за тези 10 млн. лева не е имало искания за заплати. Било е за приоритетно субсидиране на младите учени, докторанти, за осигуряване на условия за труд", обясни акад. Ревалски пред Bulgaria ON AIR.

Броят на учените е под критичния минимум сравнено с другите страни и от ЕК препоръчаха увеличаване на техния брой, заяви акад. Ревалски, по повод информация, че в БАН може да има съкращения.

Учените в БАН са сред най-високо квалифицираните специалисти в България, а техният труд е признат в международен план, посочи акад. Ревалски. Той подчерта, че те не искат да просят, а тази седмица предстоят срещи с НС, с МС и с Президентството.

"През 2009 г. бяхме единствената организация, която осъществи международен одит. Като следствие от него имаше едно преструктуриране, при което от над 60 институтите станаха 42. През времето, което след това последва течеше също една вътрешна структурна реформа. Не можем да кажем, че не правим реформа в БАН. Същевременно никога не сме казвали, че с тази реформа спира всичко и край повече нищо няма да се прави", посочи той.

Нещата се развиват, светът е динамичен и ние сме готови да видим какво трябва да се прави, категоричен е акад. Юлиан Ревалски.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

29

Am za men

преди 7 години

Polovinata budjet da se dava za obrazovanie rezultati nyama da ima. Srednoto obrazovanie tryabva da se upravlyava ne ot politi4eski gla6atai a ot hora raboteli kato u4iteli pone 10 god. Drugoto e bo6 laf.

28

До До мен 26

преди 7 години

В БАН не се развива наука заради самата наука, както ти си мислиш.В БАН едни хора отчитат едни неща, които често пъти са или наукоподобни, или преписани от друг автор, или пък са интерпретация на по-стари разработки на същия автор. Целта е човекът да реализира кариерно развитие и да получи по-висока заплата. По-голямата научна степен пък гарантира включване в по-изгодни задачи, в които работят по-младите, а по-старшите получават по-голям дял при разпределението на хонорарите плюс заплатите.

27

До Аз /№22/

преди 7 години

Кой каза, че наука се прави само от БАН?Чети написаното по-долу. Хората се дразнят, когато определени индивиди се изживяват като корифеи на научната мисъл и самото назначаване на научна длъжност в БАН се представя като атестат, че по-добър специалист в съответната област няма!Всички знаем какви връзки играят там.Мерзко е, когато дълго и старателно си разработвал нещо, със свои средства си набавял научна информация и накрая бившият ти състудент-тройкаджия го оценява, защото бил "учен от БАН"!

fallback