Снимка: БГНЕС
fallback

На бившите затворници от Аушвиц-Биркенау в Аушвиц днес им е трудно да се върнат в концлагера, но се чувстват задължени да участват във възпоменателните събития. По повод 75-годишнина от освобождението на концлагера от Червената армия, някои от лагеристите в него разказват историите си, предава ТАСС, цитиран от БГНЕС.

Oще по темата

"Много е важно да сме тук, за да съхраним паметта", казва Дейвид Левин, който е роден във Варшава през 1925 година. След като въстанието във варшавското гето е потушено, той първо е изпратен в концентрационния лагер Майданек, а след това на 11 юли 1943 г. го прехвърлят в Аушвиц-Биркенау. През януари 1945 г. той е отведен в Бухенвалд, където е освободен.

За първи път от 75 години насам спомените нахлуват в главата на ветерана Игор Малицки, който се озова в концлагер на 17-годишна възраст; и който за първи път след войната прекрачва прага на лагера. "Беше много трудно вътре, особено когато започнаха да задават въпроси. Когато отидох в Биркенау, в мазетата на взривената газова камера имаше много човешки трупове, и ни принуждаваха да ги влачим оттам навън, а бяхме 17-годишни деца”, разказва той.

"За мен е важно да дойда тук, защото фашизмът беше победен, но не и унищожен. Затова историите от онези времена трябва да се разказват на младите хора”, казва Малицки. “Ако не разкажете тогавашните истории, фашизмът ще вдигне глава и ще започне нова война, която ще бъде по-лоша от старата. Следователно, за това идвам тук”, добави той. “Ще се борим до смърт с идеологията на нацизма", каза 95-годишният ветеран.

"Когато ме попитаха кое е най-лошото в концентрационния лагер, отговорих, че това е моят номер. Роден съм в семейството на командир, и видях, че със същите номера жигосват конете (В Аушвиц на ръката на всеки затворник е бил татуиран с уникален номер – бел.ред.). Мислех, че съм превърнат в добитък", каза Малицки. “Второто най-лошо нещо са децата. Д-р Менгеле извади зъбите ни. Беше страшно. И жените. Отношението към жените беше ужасяващо", припомня си с тъга бившият затворник.

Възпоменателните събития по случай 75-ата годишнина от освобождението на Аушвиц ще започнат в понеделник сутринта с полагане на цветя при Стената на смъртта в Аушвиц-I, ще продължат следобед в палатка, поставена пред портите на концлагера, където ще говорят затворници, и ще завършат пред паметника на жертвите на нацизма в Биркенау, където ще бъдат запалени свещи в памет на жертвите.

Представители на над 54 държави дойдоха в Аушвиц, за да почетат жертвите на нацизма в този ден, включително няколко президенти и премиери, членове на парламента, представители на международни организации, духовенство, както и около 200 бивши затворници на лагера. България бе представена от президента Румен Радев, който поднесе цветя в памет на жертвите.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

47

Чифутски лъжи

преди 4 години

Бреййй тия на по 120 години всичките бре.... Чудно как ли доживяха толкова след като по техните думи животът им е бил ад. Представям си ако бяха живяли добре сигурно ще изкарат по 600 лета.

46

До 47

преди 4 години

... и както сърбите и до днес се отнасят спрямо тях. И затова на нашите турци им се видя ужасно сменянето на имената, та и до днес го превръщат в трагедия, забравяйки какво са причинявали някои от дедите им на българи в миналото.Защото не сме нацисти не реагирахме драстично нито на вноса на стотици хиляди роми, нито на безобразното им толериране десетилетия наред. Негодуванието назрява и взима страховити размери въз основа на ромските безобразия и разпасаност. Но до нацизъм още не сме стигнали.

45

Анонимен

преди 4 години

До анонимен 47Като ни набутат в лагери ли?Ти не си ли учил история?Не знаеш ли колко време българинът е бил тормозен затова, че е българин? Не знаеш ли как са били третирани българите извън границите ни, в съседните държави? Не знаеш ли какво се случва и днес? Това е по-страшно от лагер. Затова е силен у нас НАЦИОНАЛИЗМЪТ, не нацизмът. Има разлика.Именно защото не сме нацисти, ние не постъпихме с турците така, както навремето са сторили това гърците и както сърбите до днес се отнасят към т

fallback