В турския град Газиантеп, убежище за около половин милион сирийци, избягали от гражданската война на юг от границата, стотици сирийски компании процъфтяват, давайки тласък както на общността на имигрантите, така и на страната домакин.
Над 3,5 милиона сирийци са регистрирани в Турция - много повече от която и да е друга страна, приела бежанци от продължаващата седем години война.
Турски официални лица подчертават огромния икономически товар, който представлява приемането на толкова много бежанци. Присъствието обаче на това ново население - голяма част, от което висококвалифицирано и ползващо няколко езика - и успехът на бизнеса му също така съживява турската икономика противно на ширещите се мнения.
Над 6500 компании, основани или съосновани от сирийци, са регистрирани в Турция от началото на войната в Сирия през 2011 година според Съюза на камарите и борсите за суровини на Турция. Сирийският икономически форум (СИФ), организация, чиято цел е да развие предприемачеството сред сирийската диаспора, отбелязва, че броят им всъщност е над 10 000, когато се включи и неофициалният сектор.
Само в Газиантеп са регистрирани 1250 сирийски компании в газиантепската Камара на търговията и промишлеността, каза Рами Шарак, заместник-изпълнителен директор на СИФ.
Износ по света
В голям комплекс в индустриалната зона на Газиантеп сирийският бизнесмен Амер Хадри, шеф на известната компания за машини за опаковки и производство на чипс Zirve Extrusion, успя да възобнови бизнеса си, чиято централа някога е била в разтърсения от войната град Алепо, само на 125 километра (78 мили) южно от турския град.
"Правим машини за производство и опаковане на чипс над 20 години", каза пред АФП Хадри. "Преди изнасяхме за арабския свят, но откакто се установихме в Турция разширихме амбициите си да изнасяме в целия свят", допълни той.
Опаковките имат етикет "Произведено в Турция", което според Хадри е "гаранция за качество" на европейските пазари.
Също като Хадри, още много сирийци пристигат в Турция с опита и клиентите си. Докато някои бизнесмени целят да разширят износа и достъпа до международни пазари, други предприемачи имат по-локални амбиции.
Дания Абдулбаки, която е строителен инженер и пристига в Турция от Хама през 2013 година, открива детска градина през август 2016 година за деца от всички националности между три и пет години, след като не могла да намери детско заведение в района.
Майките, които работят в района са близо до децата си и могат да дойдат да ги накърмят през почивката си, казва тя.
За този проект Абдулбаки е посещавала курс по мениджмънт към не
правителствена организация в Газиантеп, а съпругът й е събрал средства от близки, за да го финансира.
Фатма Шахин, която е кмет на Газиантеп и изтъкнат член на управляващата партия на президента Реджеп Таийп Ердоган, каза, че приветства възможностите, които предоставят съвместните компании между турски и сирийски предприемачи.
Хората от Газиантеп и сирийците основават заедно компании, тъй като фактът, че говорят два езика, включително английски и арабски, е важно предимство, особено за международната търговия, каза тя пред АФП.
Икономиката като цяло е коз в ръцете на Ердоган през 15-те години на управлението му. Само че при инфлация и безработица над 10% има опасения за състоянието на икономиката.
Мустафа Тюркменоглу, сирийски тюркменец от Алепо, напуска Сирия преди пет години и създава текстилна компания в Газиантеп.
Всички търговци тук получават долари от чужбина, казва той. "Ние имаме полза, но и другите също," допълва Тюркменоглу.
Той дава работа на 40 сирийци в цеха си и на петима в магазина си. Казва, че турците искат по-високи заплати и имат повече изисквания за осигуровките.
Правителството дори въведе облекчени правила, за да бъде по-лесно на сирийците да откриват компании, макар че на фона на натиска за повсеместно въвеждане на облекченията, Анкара се съгласи да предостави същите условия за всички.
За сирийските компании обаче властите изглежда са "блокирали" и разпоредба, според която компанията трябва да наеме петима турци за всеки работещ при тях чужденец, каза Омар Кадкой, анализатор в мозъчния тръст TEPAV в Анкара.
Помощта няма да бъде вечна
Големите проблеми обаче остават, като много от тях са свързани с дългосрочния въпрос как и дали да бъде изцяло интегрирана такава голяма общност бежанци.
Макар Анкара да позволи да се издават разрешителни за работа на сирийските бежанци през януари 2016 година, под 1 % притежават такъв документ в момента, макар че две трети от бежанците са в трудоспособна възраст, каза Кадкой.
По думите му друга пречка е това, че голяма част от сирийските бежанци не знаят турски, който принадлежи на различно езиково семейство от арабския, а няма и активна политика те да бъдат учени на турски.
Сирийците се страхуват също така, че ако влязат на официалния пазар на труда, ще изгубят достъпа си до помощи, на които имат право като бежанци, каза Кадкой.
Те си правят сметка, че ако получат официално работа, помощите им ще бъдат спрени, което е вярно, но проблемът тук е, че помощта със сигурност няма да е вечна, допълни той.
Колкото по-скоро получат работа, толкова по-добре ще могат да си гарантират един доход в дългосрочен план, каза Кадкой.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар