Ако четете технологичните новини всеки ден, не би било изненада да си мислите, че някой ден изкуственият интелект ще ви изяде хляба. Не минава ден, в който да не чуем поредната вълнуваща новина за напредналото машинно обучение, които ще се конкурира с човешкия интелект. Но важното тук е, че този оптимизъм идва не от журналистите, а от учените, които бълват тази информация всеки ден, пише Дани Крайтън от TechCrunch.

През последните години интересът към изкуствения интелект и машинното обучение не спира да расте най-вече заради десетките хиляди статии, които се публикуват, а хилядите стартъпи, които се появявиха не остават по-назад. Неслучайно вече 58% от американците се притесняват, че ще загубят работата си заради "нови технологии", сред които са автоматизацията и изкуствения интелект. Този страх е дори по-голям от страха от имигранти, който бива подхранван от президента Тръмп доста често.

Истината обаче не е толкова проста. Все повече експерти с неохота признават, че "точността" на AI (artificial intelligence) е надценена. Цифрите, които се споделят по отношение приложението на AI често са завишени и всъщност то е доста по-ограничено. Да, някои хора може да загубят работата си някой ден, но този ден все още е далеч.

Един от основните проблеми в изследователските среди съществуват е "криза на репликацията" или с други думи, невъзможността на учените да повторят резултатите, които цитират в проучванията си в различни сфери, като психология и онкология. Огромният интерес към изкуствения интелект вкарва изследващите го в една изкуствена напредвара да съобщят най-новото, най-великото, най-голямото и прочие откритие, дори да трябва малко да напудрят информацията.

Но пък от другата страна на бариерата стоят хора, които изразяват притеснението си, че тези помпозни резултати са трудни, а в някои случаи невъзможно, да се повторят. Един резултат, постигнат при много специфични условия, може да покаже изключително точни резултати, но пък не е гаранция, че тези условия ще са налични постоянно и навсякъде, за да се гарантират тези резултати винаги.

Да, по-добро здравеопазване и борба с тероризма звучат като гръмки възможности на AI, но трябва да се чете между редовете. Прост пример - едно проучване твърди, че изкуственият интелект открива с точност от 86% рак на дебелото черво. Но то е направено само върху хора, които вече са диагностицирани с този рак. А ако се направи с такива, които нямат рак? Или с рак на тънкото черво? В повечето проучвания това е липсващото и важно звено.

Тъй като постоянно сравняваме AI с човешкия интелект, може спокойно да се каже, че той все още е бебе и даже не е почнал да пълзи. Проблемът е, че някои учени искат да го изкарат пълнолетен, а за това има много време - за някои може да е един цял живот.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• автоматизация
• Изкуствен интелект
• проучвания
• машинно обучение
• AI