Заразните заболявания се причиняват от бактерии, вируси, паразити и гъбички. Обикновено техните размери са такива,че няма как да си дадем сметка за срещата с тях и е до някъде невъзможно да се изолираме и да ги избегнем напълно.
За всеки болестотворен, паразитиращ микроорганизъм е от ключово значение да си изработи няколко качества, без които е изгубен. На първо време това е да успее да проникне в гостоприемника по някакъв начин – било то през лигавица, кръв, или директно през кожата – след което да е способен да се задържи там, да се храни и размножава.
Пострадалият индивид не е безкраен източник на ресурси – паразитната афера ще приключи с активиране на имунитета му или в най-лошия случай – загуба на битката и фатален край. Ето защо за микроорганизма е важно да може да се разпространява и пренася на други жертви.
Обикновено начинът, по който размножилите се микроорганизми напускат гостопроемника е същият, по който са попаднали на него – чрез слюнка, кръв и др.
Трансмисията може да бъде както директна – от човек на човек (рубеола, коклюш)... или животно на човек (бяс), така и индиректна – чрез вода, хранителни продукти или повърхности, контаминирани (замърсени) с микроорганизмите. Не малка част от последните циркулират и свободно в природата и могат да се открият във въздуха, почвата и водата.
Човекът като източник на зараза предоставя голямо разнообразие на болестотворните микроорганизми – едни от тях използват за разпространение секретите при кихане и кашляне, други отпадните продукти на храносмилателната и отделителната система, а има и такива, разпространяващи се по кръвен и полов път.
Това колко е заразен един микроорганизъм зависи от много фактори. Освен пътищата му за разпространение – например въздушно-капковият е най-заразен – значение има и т. нар. доза – колко бактерии от един вид трябва да постъпят, за да предизвикат болест. Силно заразните и болестотворни микроорганизми имат ниска болестотворна доза.
1. Ринофарингит
Досадната хрема не се появява магически. Обиновено тя е резултат на някои от многото видове вируси, които циркулират в пространството. Дори и да изработим имунитет след преболедуване, това не пречи да се заразим скоро след това с някой друг, който обаче ще даде същите оплаквания.
Смята се, че през годините и боледуването човек изгражда имунитет към все повече от тези вируси и за това с напредване на възрастта боледува все по-рядко, докато малките деца с „невинна“ имунна система боледуват по-често.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
fallback
fallback
fallback
Коментари Напиши коментар
6
Анонимен
преди 6 годиниНай много се мре от простотия...
5
Анонимен
преди 6 годиниМного е досадно това- За повече вижте еди- къде си, цъкаш там- ама вървете пак не знам си къде, оттам те карат да четеш страница по страница отделно... вместо да чета, ме препращате от страница на страница и ме губите като читател.
4
До 1
преди 6 годиниМай отговорът е по-сложен. И тъй като написаното ме заинтригува, направих си кратка справка. Ето какво излезе:Испански грип - смята се, че в цял свят за периода 1918-1920 убива между 50 и 130 милиона. При население от 1.86 млрд тогава, това е между 3 и 5%.Черна (бубонна) чума - 1346-1353. Няма конкретика, но оценката е за между 1/3 и 1/2 от населението на Европа.Хепатити - 1.34 млн/г. за последните 40 г.Малария - днес по 720 хил/г. Но само допреди 20-на години е достигала до 3 млн/г