Вечерта на 25 декември 1974 г. е спокойна и нищо не предвещава жестоката преизподня, в която ще попадне блок №1 на "Студентски град" в София.

Понеже социализмът недолюбваше религията, красивият християнски празник Коледа не се празнуваше масово, както сега, но студентските купони както обикновено и тази вечер вървят нонстоп, някои от обитателите на блока се канят да гледат поредния епизод от съветския телевизионен сериал "17 мига от пролетта".

Няколко часа по-рано трима десетокласници - Бранимир, Валери и Божидар, гледат в кино "Освобождение" друг култов филм - американския "Кръстникът" на Копола.

Тийнейджърите и особено Бранимир са страшно впечатлени от наситената с напрежение, убийства и кръв лента. След прожекцията, която свършва към 13:30 ч, Божидар си тръгва, а другите двама потеглят към дома на Бранимир.

Той е сирак. Три години по-рано, през 1971-а, майка му се обесва на тавана, в семейното жилище на бул. "Патриарх Евтимий" 53. Преди това е лекувана от шизофрения в клиниката на Четвърти километър. Постоянно се оплаквала, че не може да помага на семейството си и е най-добре да напусне този свят.

Бранимир има брат близнак - Делян, и по-голяма сестра. Близнаците са разнояйчни и не си приличат нито външно, нито по характер. Бранимир е по-висок с цяла глава от Делян. Баща им Дончо Дончев е зам.-генерален директор на ДСО “Стара планина”, пътува много, включително и зад граница, и няма време за децата си.

По пътя към дома на Бранимир той и Валери сменят трамваи, вървят пеша, крият се по кьошетата. Повлияни от филма, двамата имат чувството, че някой ги следи.

Уви, тази криеница не се оказва юношеска закачка. Филмът по някакъв начин е отключил налудното настроение, в което младежът е изпаднал от няколко седмици, но което никой от близките му не е забелязал.

"Във филма имаше проследяване и може би това ме наведе на мисълта, че ни следи някой", ще каже при първия са разпит Бранимир.

Още една случка нагнетява допълнително напрежение в болната душа на младежа. У дома той и приятелят му Валери заварват брата близнак Делян и братовчедката Елена, студентка първи курс химия в СУ. Елена е осиновена дъщеря на леля им и близнаците нямат кръвна връзка с нея.

Братята се сбиват. Поводът за това изглежда нелеп. Бранимир пита брат си той ли е поканил Елена по телефона у тях. Да, казва Делян, и Бранимир го удря с юмрук няколко пъти по лицето и в корема. Делян не отвръща, той знае, че брат му го превъзхожда физически, и както обикновено се примирява. Елена се хвърля да ги разтървава и после разплакана си тръгва. Излиза и Делян.

"Аз обичах Елена, но платонично. Никога не сме се целували и не сме имали сексуални отношения. Ударих брат ми, защото той се държеше с нея неприлично", ще признае по-късно пред следователите Бранимир, цитиран от "24 часа".

От вкъщи той взема пистолета на баща си - стар боен "Валтер", и пълнител със 7 патрона. Отделно още 3 кутии с 25 патрона и як финландски нож, купен от баща му при пьтуване в СССР.

После с Валери отиват в неговия дом. Там Бранимир маха пълнителя от пистолета и започва да тренира пред огледалото, заляга под леглата, прави сухи тренировки за стрелба от засада. Към 19 часа тръгва за "Студентски град", където в блок №1 живее братовчедката Елена.

"Пътят ми от дома на Валери до общежитията беше доста сложен - разказва при първия разпит Бранимир. - Правех различни ходове с цел да заблудя, ако някой ме следи. Качвах се на трамваи и слизах, вървях пеш и така стигнах до блока. На входа никой не ме спря и направо се качих в стаята на Елена - стая 410 на четвъртия етаж..."

Часът е малко преди 20. До първия труп остават около двайсет минути. После за още толкова Бранимир ще изгърми 26 патрона и ще окървави с куршуми и с ножа си цели пет етажа на блока...

На Бранимир е направена петорна експертиза. Заключението гласи: "Болестното състояние - отговаря на юридическата категория продължително разстройство на съзнанието по смисъла на член 33 от НК. Лицето е невменяемо и не може да носи отговорност. Психозата подлежи на активно лечение, включително и с електрошокове.Лицето да бъде настанено в охраняваната психиатрична болница в Ловеч - в специализираното отделение за принудително лечение на опасни болни..."

Един февруарски ден на 1975 г. карат Бранимир Дончев към болницата в Ловеч. Малко преди града той прави опит да избяга и е застрелян от конвоиращите го милиционери.

Магистрати, работили по случая, предполагат, че те са накарали масовия убиец да побегне към смъртта си...

УБИТИ:

1. Стефан Станчев - 21-годишен, от Габрово. Първи курс право в СУ. Застрелян в стая 519.

2. Ву Нонг Суан - 22-годишен виетнамски студент по физика в СУ, четвърти курс Прострелян с два изстрела в стая 519. Умира в болницата на 28 декември.

3. Борис Нейчев - 20-годишен, от Ивайловград. Първи курс българска филология в СУ. Застрелян пред стая 519.

4. Валери Петров - 23-годишен, от Видин. Първи курс философия в СУ. Убит с два удара с нож пред асансьора на 5-ия етаж.

5. Ле Ван Шанг - 25-годишен виетнамец, студент пети курс. Застрелян на място пред стая 408.

6. Елена Друмева - от Бургас, студентка по физика в СУ, бременна в 6-ия месец. Простреляна и доубита с нож пред стая 315.

7. Стоян Стоянов - неин съпруг. 22-годишен, от Нова Загора. Студент в Телеграфопощенския институт. Застрелян пред стая 315.

8. Стоян Петров Агов - 30-годишен, от с. Долна Оряховица, Търновско. Четвърти курс физика в СУ. Намушкан жестоко с нож пред стая 317, умира в болницата на 29 декември.

РАНЕНИ И ОЦЕЛЕЛИ:

1. Хуан Тхай Лан - 21-годишна, от Виетнам. Учи физика в СУ. Ранена от два изстрела в стая 519.

2. Владимир Кръстев - 22-годишен, от Михайловград (днес Монтана). Учи психология в СУ. Прострелян в лявата мишница пред асансьора на петия етаж.

3. Емилия Дойчева - 18-годишна, от Казанлък. Първи курс психология в СУ. Намушкана три пъти с нож в коридора на петия етаж.

4. Луис Едуардо Харамильо - 23-годишен еквадорец от столицата Кито. Учи право в СУ. Прострелян веднъж в коридора на 4-ия етаж и втори път в стая 106 на първия етаж.

5. Светлана Кръстанова - 20-годишна, от Пловдив. Трети курс славянска филология в СУ. Простреляна в стая 106.

6. Атанас Начев - 23-годишен, от Пещера. Началник-щаб на доброволния отряд в блока. Намушкан два пъти в гърба при опита му да избие пистолета на убиеца пред стая 106.

7. Райчо Дончев - 23-годишен, от с. Ширково, Русенско. Студент в МГИ. Ранен с нож при обезвреждането на убиеца пред стая 106.

8. Исмет Адемов - 22-годишен, от с. Презвитер Козма, Търговищко. Втори курс българска филология в СУ. Намушкан три пъти и прострелян в крака при обезвреждането на Бранимир пред стая 106.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: