Австрийската народна партия (АНП) и крайнодясната Австрийска партия на свободата (АПС) се договориха да формират управляваща коалиция. Днес новото правителство положи клетва. Съюзът между АНП и АПС бележи консервативен и деснопопулистки обрат в Евросъюза, чиито граждани се тревожат не е ли застрашена обществено-политическата стабилност, смята един експерт. Анализ междувременно показа, че подкрепата за ултрадесните партии в страните от ЕС е достигнала исторически максимум, пише Евгений Пудовкин, "Независимая газета".
Както предвижда коалиционното споразумение, канцлер на страната стана 31-годишният председател на АНП Себастиан Курц. Лидерът на крайнодесните Хайнц-Кристиан Щрахе получи вицеканцлерския пост. Начело на външното и на вътрешното министерство също застават представители на крайната десница. Австрийската дипломация ще се оглавява от Карин Кнайсъл, експерт по Близкия изток, известна с критики срещу канцлера на Германия Ангела Меркел и ръководството на ЕС.
АПС вече е управлявала в коалиция с АНП през 2000-2005 г. За момента обаче тя става единствената участваща в правителство крайнодясна партия в Западна Европа.
Както АНП, така и АПС се обявяват против задълбочаване на евроинтеграцията, за която настояват главата на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и президентът на Франция Еманюел Макрон. След среща с Юнкер впрочем Курц вече отправи сигнал, че европейските елити няма защо да се тревожат каква ще е политическата линия на коалицията му. И подчерта, че неговото правителство ще поддържа проевропейски курс. Към думите му се присъедини и Щрахе.
"Ще останем сигурен и деен партньор на ЕС и ще подпомагаме неговото развитие", се казва в общо изявление на АНП и АПС. Същевременно коалиционните партньори отбелязват, че ЕС трябва да спазва принципа на субсидиарност, според който икономическите и политическите проблеми трябва да бъдат решавани най-напред на местно равнище.
Създаването на коалиция бе договорено два месеца след изборите за парламент. Те бяха спечелени от АНП с 31,5 на сто от гласовете. На свой ред АПС бе подкрепена от 26 процента избиратели и стана трета най-популярна политическа сила.
Колкото до вътрешната политика, крайнодесните приканват да се засили борбата с нелегалната миграция в ЕС и отправят призив за по-активни усилия, насочени към асимилация на пришълците от мюсюлмански страни. Необходим е по-строг контрол върху миграцията, заявявал е неведнъж и Курц.
Съюзът между Курц и Щрахе е символичен за консервативния и дяснопопулистки обрат в ЕС, отбелязва Владислав Белов, зам.-директор на Института за Европа към Руската академия на науките. "Миграционната политика, водена от властите на ЕС и подкрепяна от лидери като Ангела Меркел, влезе в сблъсък с консервативните нагласи в обществото - посочи експертът пред "Независимая газета". - Самата Меркел впрочем призна още през 2015 г., че интеграцията на новодошлите ще изисква големи усилия: както от страна на мигрантите, така и от страна на европейците."
В този контекст политиката на Курц и Щрахе е привлякла в лагера им хората, "загрижени за запазването на обществено-политическата стабилност и културно-историческите ценности", разсъждава Белов. Макар Австрия да не е против приемането на трудови миранти, тя планира борба с нелегалните и настоява мигрантите да приемат културните ценности не Запада.
"Проблемите с интеграцията и имиграцията очертават в Европа две крайни позиции - либералната, сиреч германската, и крайно консервативната линия на Вишеградската група, нежелаеща да пуска на своя територия никакви мигранти - каза Белов. - Австрия заема междинна позиция."
Заявеният от ред либерални политици курс спрямо миграцията се натъкна на проблеми, споделя мнението му друг експерт. "Медиите наистина не го споменават, но (твърдата, бел. на изданието) позиция по миграцията, заемана от държави като Унгария, постепенно се превръща в европейски мейнстрийм", заяви пред вестника ни политологът Балаш Яробик, нещатен сътрудник на Европейския фонд "Карнеги".
Укрепване на консервативните тенденции в Европа констатира и шведският изследователски център "Тимбро", анализирал изборните резултати в 15 страни от ЕС през последните 40 години. По данни на "Тимбро" докато през 1982 г. подкрепата за деснорадикалните партии в тези страни е достигала 1 процент, през 2002 г. е нараснала на 8, а през 2016 г. симпатизантите на крайната десница са били вече 12,6 на сто.
Освен заеманата твърда позиция във връзка с миграцията АПС се обявява за подобряване на отношенията с Русия и настоява да бъдат отменени санкциите срещу Москва, наложени от ЕС. Тя има и споразумение за сътрудничество с руската партия "Единна Русия".
"Партиите от австрийската коалиция имат проруска нагласа и ще се обявяват за вдигане на антируските санкции на равнище ЕС - прогнозира Белов. - Но както знаем, политиката е изкуство на възможното, затова позицията на Австрия среща отпор от страна на Германия и Брюксел, обвързали отмяната на санкциите с Минските споразумения."
Друга пречка за анулиране на санкциите според експерта ще бъде формалистичният подход на Брюксел към проблема: "Там смятат, че щом бъдат отменени санкциите, въстаниците в Източна Украйна тутакси ще започнат бойни действия". В крайна сметка Австрия последователно ще се обявява за вдигане на санкциите, но остава неясно ще може ли да прокара това решение, заключи Белов.
/БТА/
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар