Джипси джаз музикантът Алекс Бомба: Понякога избухвам!

Снимка: Даниел Димитров

Алекс Бомба е представител на т.нар. джипси джаз и последовател на прочутия белгийски китарист от цигански произход Джанго Райнхарт (1910-1953) – един от първите големи джаз музиканти, родени в Европа.

Бомба e бас китаристът и един от двигателите на германския „Реан Сиед бенд“ – сред най-интересните и професионално представили се формации на 19-ия джаз фестивал в Банско (6-14 август).

Над 10 години "Реан Сеад бенд" участва активно в общността на германските изпълнители на цигански джаз, а от 2011 г. събира около себе си млади музиканти, които възраждат фестивалния и клубния дух от времето на Райнхарт.

Дебютният им албум Merci a Django отдава почит на маестрото и е успешно ново начало на интензивна работа и пътувания по целия свят, включително и на най-големия фестивал за цигански джаз, организиращ се в Париж, на малко островче в река Сена – на мястото, където е починал Джанго Райнхайт.

Музикантите Определят репертоара си като смес от джаз и уърлд музика с привкус от пакистанските корени на китариста Реан Сиед. В бенда има още трима, учили по едно и също време в музикалното училище във Вюрцбург. Това са Томас Буфи – цигулар, германката с италиански корени Сабрина Дамяни – бас, и, разбира се, ритъм китаристът Бомба, който специално за Dnes.bg отговори на въпросите на Даниел Димитров:

Името е Бомба, звучи по италиански, но не е италианско. Моите баба и дядо са живели в Силезия (бел. ред. – исторически регион, разположен основно в Полша, и по-малко – в Чехия и Германия), която по онова време е била част от Германия. Но когато свършила Втората световна война, те трябвало да избягат от там и по това време моето семейство се преместило в Германия.

Казваш, че понякога напълно отговаряш на името си? Кога се случва – на концерти или у дома?

Ние много се забавляваме, докато свирим, а след концерт много хора ни казват, че виждат и усещат, че ние се забавляваме, докато работим. И тъй като моята функция е да съм ритъм китарист, на мнозина им се вижда много смешно, че името ми е Бомба и затова аз правя такива бомбастични неща.

Истинското ти име е интересно, но не по-малко любопитен е и псевдонима ти Бомба Ла Помп...

Името Ла Помп идва от едноименния стил (La Pompe). Това е специален ритъм на суинга, а стилът е наречен ла помп, понятие от френски.

Слушам я от малък, още когато имаше касетки и касетофони. Бях напълно пленен от нея и затова учих джаз, а след това се върнах към тази музика. Тя е перфектната връзка между фолклорните стилове и джаза. Тя е истински джаз стил, предназначен за струнни инструменти и в частност - китарата.

Циганската музика е музика на свободата, а джаз музиката е още по-свободна. Тази свобода помрачава ли се в днешните времена, които сякаш не са никак свободни. Питам те предвид това, което се случва и в Германия, и във Франция, и, за съжаление, на много други места по света...

Не мисля, че това има значение. Ние имаме контакти с много цигански музиканти. Те са синти, и повече от тях живеят в Германия по-дълго, отколкото ние самите. Винаги, когато се срещаме по фестивали, никой не се е оплаквал и не съм чувал да има хора, които да казват: „Аз няма да отида там, защото свирят цигани!“ По принцип обаче всички хора имат проблеми с възприемането на чуждите култури и затова има известен период на адаптация. На нас това обаче не ни пречи, защото хората, които не са цигани, но изпълняват тази музика, имат нужното уважение към нея.

А чисто човешки страх ли те е да концертираш в държавите, в които постоянно се говори за опасност от терористични атаки?

Аз лично не се страхувам, защото, ако някой е решил да се самоубие и да бъде жива бомба, не можеш да го спреш по никакъв начин. Но.... (замисля се) това е много труден въпрос. Аз не се боя да пътувам, но, от друга страна, си мисля, че ако решиш да останеш вкъщи, защото се страхуваш да отидеш някъде, където може да има терористичен акт, това означава, че ние сме загубили и сме им дали шанс да спечелят.

Свиря и обичам да слушам музика от всички стилове. Но съм и голям почитател на футбола. Обичам да правя всичко с приятелите си, но главното е музиката и правенето на музика. Това е и работа, и хоби.

Коя е най-впечатляващото място, на което си свирил, като изключим Банско?

Това е един много мащабен джипси джаз фестивал в Северна Германия. Събитието е огромно, но всички ставаме като едно голямо семейство, всички сме приятели и по това малко прилича на Банско. Малко градче, но пък музиката ти идват да слушат много хора, които не би срещнал на друго място и не би се запознал с тях по друг повод.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase