Йорданка Христова пя на китайски в Банско

Снимка: Даниел Димитров

Когато разбрала, че ще има китайски музиканти, Йорданка сама предложила на диригента на Биг бенд Благоевград да направят нещо като поздрав към колегите си от Азия.

Парчето се казва „Жасминов цвят“ и всъщност е популярна китайска народна песен от 18-и век, използвана от великия Пучини в операта „Труандот“. „Аз пея на на 18 езика , а тази песен я представих преди 8 години в Китай на едно събитие на Европейския съюз“, обясни певицата.

По думите й джаз феста в Банско отдавна не е само джаз фест. „Ако беше самоджаз фестивал, аз никога нямаше да дойда, но тъй като основателите на този форум са хора, с които съм започнала моята кариера и сме свързани, не намирам нищо ненормално да бъда тук“, добави българската звезда.

„Всички знаете, че освен да си музикант, трябва да имаш и вродено хармонично чувство, и ритмично чувство, и чувство за импровизация, и да суингираш по някакъв начин, а аз може да не съм джаз певица, но пея със суинг всички мои песни“, катгерочина е изпълнителката на „Ще продължавам да пея“.

В Банско Йорданка Христова изпя и песен, посветена на 85-годишнината на Фидел Кастро по нейна музика, а текстът е на бившата посланичка на Куба у нас Тересита Капоте. Композицията е озаглавена „Серенада за верността“.

Китайските музиканти от „Голдън Буда джаз бенд“ припомниха, че са били командировани от китайското министерство на културата за първата си визита у нас през 2012 г. Тогава свирили в Русе и за първи път видели сняг, а сега се радват, че идват през лятото и виждат други красоти.

През 80-те години джазът все още не е популярен в Китай, затова реших да вляза в таза област на музиката, разказа Конг Хонг Ли. Той е лидер и основател на групата, а прякорът му Златния Буда е още от ученическите му години и няма общо с будизма.

Златния Буда се хвали, че има много добър слух и запомня всичко, което чуе. Знае, че в България са родени много добри музиканти, но не може да назове конкретни имена.

Овации от публиката събра и триото на Сузана Сафов – австрийска пианистка и вокалистка с български корени, която обаче не знае нито дума на български. Българският й дядо напуска родината си, за да учи инженерство в Австрия. Той й е разказвал за България, а у нас има леля, чичо и братовчеди.

Баща й е университетски професор по литература, което й помага да пише стиховете си. Литературата, четенето винаги са били неизменна част от живота ми, казва Сузана.