Ема Хюит не впечатлява с дебютния си албум

Апетитната австралийка Ема Хюит (Emma Hewitt) успя да се наложи в последните няколко години като една от водещите вокалистки на транс, а защо не и като цяло на електронната сцена.

Тя стои зад брилянтните вокали на много топ хитове на електронната музика от 2007 насам. Страхотните "Not Enough Time" и "I Will Be The Same" съответно с Cosmic Gate и Gareth Emery, както и така въртяното "Take Me With You" с диджей Serge Devant.

Без съмнение обаче над всички стои транс бижуто "Waiting с тогава все още изгряващата звезда Dash Berlin, което спокойно можем да причислим към десетте най-добри транс трака за последните 3 години.
Всички тези парчета впечатляваха с добро звучене, но най-вече със страхотните, всемогъщи вокали на русата австралийка, с което тя придоби заслужена слава и популярност.

Дебютният й албум "Burn The Sky Down" за съжаление на милионите й фенове обаче тръгва в грешна посока, като явно именно липсата на подобни големи електронни продуценти зад проекта се оказва фатална.

Той е продуциран от Lee Groves, който е работил преди с Depeche Mode, Мерилин Менсън и Гуен Стефани. Заедно с певицата успяват да създадат приятни парчета, които обаче не могат да задържат вниманието и да спрат дъха на феновете, както те са свикнали да се случва, когато звучи гласът на Ема.

Нейните вокални възможности не са използвани напълно, а албумът се концентрира върху доста необичайното за електронен албум бавно звучене.

"Burn The Sky Down" не е абсолютно разочарование. Той носи доста спокойствие и утеха в дъждовните дни със своето меланхолично звучене, но само на няколко парчета можем да дадем отлична оценка. Тези, в които Ема Хюит демонстрира страхотното си пеене като "Crucify" и "Circles". Очаквано най-впечатляваща е колаборацията с Dash Berlin, която ни носи добре познатото ударно звучене на холандеца. То не бе толкова изявено в ранните му творби, но се изгради в последните години и дава възможност на Ема да се включи напълно достойно с магнетичния си глас, а резултатът е най-дълбокото и докосващо изпълнение от албума.

Вече излезлите сингли от албума – "Colours" и "Miss You Paradise" също са над средното ниво, а заради по-лесното си за възприемане звучене можем да очакваме да се въртят и сериозно по музикалните телевизии, което е добро за всеки музикант от електронните жанрове.

В крайна сметка, когато очакванията са много големи, то средното качество е недостатъчно. Въпреки че е успяла да издаде един приятен за слушане проект, от таланта на Ема Хюит очакваме нещо повече за да можем да останем доволни.