Точно в деня на концерта на великите Duran Duran, Dnes.bg публикува интервю с Джон Тейлър – басиста на групата, предоставено специално от Васил Върбанов и екипа на радио Тангра Мега Рок.

Васил Върбанов: Какво правят Duran Duran в момента?

Джон: Точно в момента сме на път да започнем едно няколкоседмично турне. Взимаме си почивка от правенето на новия албум. Записваме го в момента, но ще дойдем да направим няколко концерта.

В.В. Да, точно за албума искаме да те питаме сега. Говори се, че вече сте направили една част от него. Иначе албумът се очаква да излезе някъде в началото на следващата година. Кажи ни повече за този албум.

Джон: Предполагам, че най-интересното е това, че току що приключихме работа си с продуцента Тимбъленд. Направихме няколко парчета с него и може да се каже, че това бе едно доста по-различно преживяване за нас.

Освен това и Джъстин Тимбърлейк бе при нас – той е съавтор на една от песните, а също така и пее в нея.

Всъщност, ние съвсем сами си правим албума, но се появи възможност да работим с тези хора и го направихме.

Това определено променя звука на албума, обаче сме едва по средата на работата. Отнема време, така че сме още доста далеч от завършването му.

Това е важен албум за нас - те всички са такива и не можем да го претупаме, затова е добре, че си взимаме малко почивка и ще правим концерти.

Не обичам да прекарвам месеци наред в студиото, добре е да излезеш и да посвириш.

В.В.: Много музиканти днес, предвид нещата, които се случват по света, започват да пишат политически песни. Не ми казвай, че и вие, Duran Duran, ще имате политически неща в този нов албум?

Джон: Всъщност, има две подобни песни: едната се казва - "Criminals in the capital", забавна песен, но в нея става въпрос за корупцията на най високите нива, споменава се и Тони Блеър.

Чудехме се много дали да споменаваме това, защото когато постъпиш така, песента ти остава свързана с определен период от време.

Не знам... ние никога не сме били политическа група и когато се опитваме да се занимаваме с теми като тази, се оказва, че хората очакват музика за купон от нас, никой не очаква политически коментари и послания от Duran Duran. От нас очакват забавление, затова трябва да поддържаме нивото на политика в нашата музика доста общо.

В.В.: Сега, да те питам за България. Кое е първото нещо, което си представяш, когато чуеш думата България.... освен това, че вие всеки момент ще направите първия си концерт тук и, разбира се, онзи гаден български чадър?

Джон: Първото нещо, което си представям са джамии.

В.В. - А...гмхнпппп... това е доста грешна представа, България е православна християнска страна, така че няма много джамии.

Джон: А, така ли, за кой град говорим??? За София, нали?

В.В.: Да, София - тук има само една джамия.

Джон: Мдда, това показва колко съм слаб по география.

Не знам защо правя такава асоциация, споделих го и със Саймън. Трябва повече да се подготвям преди да дойда в България.

В.В.: Сега, през октомври, ние и особено вие, в Англия, празнувате деня на Джон Пийл. Интересно, до каква степен медиите помогнаха или попречиха на успеха ви като група?

Джон: Естествено, нищо на този свят не можеш да направиш без медийна подкрепа. Е, все нещо може би става...

Това, което всъщност беше важно за нас, се случи на две нива:

На първото ниво беше пресата за тийнейджъри във Великобритания - списанията за младежи, които сериозно ни захапаха през първата година и започнаха наистина сериозно да ни лансират и да ни превръщат в секс идоли, пускаха плакати с нас. Това адски ни изненада, защото ние се появихме в късните години на пънка – така наречената „нова вълна”, ерата на new wave-a.

Изобщо не си се представяхме като такава група от секс символи, но когато момичешките списания започнаха да публикуват нашите снимки и да ни лансират като такива, това тотално изстреля нашата популярност във въздуха.

Другата сериозна медийна роля за нас изигра MTV – началото на MTV - в средата на 80-те години, когато MTV току що бяха започнали в Щатите.

Нашите видеоклипове бяха изключително популярни и това оказа огромна и решаваща роля за продажбите на нашите албуми.

По това време MTV не се излъчваше във всички щати, а там където се излъчваше, ние бяхме много популярни.

В.В.: 2006 година беше изключително успешна за нас, тук в България, защото имахме невероятния шанс да гледаме за първи път на живо Depeche Mode, а сега през септември и Simply Red. Предстои Duran Duran. Въпросът е, кои други британски групи от вашето поколение си заслужава да гледаме на живо?

Джон: Бих казал че Human League бяха много важна група, а също така и Ultravox и Japan – те бяха велика група, както и The Cure - те очевидно са велики.

В.В.: Добре, да се върнем на твоята група. Говори се, че именно ти - Джон Тейлър, си лидерът на Duran Duran, така ли е?

Джон: Не, не мисля така. От една страна сме аз и Ник – нещо като природени близнаци в групата. Ние двамата започнахме групата, това си беше нашата фантазия и именно ние двамата сме най-амбициозните членове на Duran Duran.

Ако говорим за Саймън, Роджър и Анди.... почти мога да си ги представя... как се пенсионират, как започват да го карат по-леко. Обаче аз и Ник имаме изключително много хъс и моят в никакъв случай не е по-голям от този на Ник.

В.В. : Да се върнем сега 10-11 години назад във времето. Сигурен съм, че много от нас си спомнят онзи проект – Neurotic Outsiders, в който бяхте ти, Стийв Джоунс от Sex Pistols, Мат Соръм и Дъф МакКейгън от Guns N’ Roses – най общо казано хора от пънк и рок средите. Въпросът е: ти ли си рокаджията в Duran Duran?

Джон: Обичам всякаква музика.

В този конкретен период от време прекарвах много време със Стийв. Всъщност, барабанистът Мат Соръм - той сега свири с Velvet Revolver, но той беше човекът, който събра четирима ни заедно.

Четиримата свирихме за набиране на средства и направихме две парчета заедно, и просто наистина си изкарахме чудесно, беше някакси адски освежаващо да свирим триминутни песни. Свирехме доста пънк класики.

Но цялата тази работа се превърна в постоянно занимание. Изобщо не очаквахме, че ще стигнем до договор за издаване на албум, не това беше нашата цел.... но ето че подписахме такъв договор и издадохме албум.

Аз никога не бих правил музика просто ей така, наистина обичам всякаква музика, но точно този проект беше изключително забавен - той ми даде много енергия.

В.В.: Каза, че харесваш всякакви типове музика, а другото основно име на другата вечер на фестивала Sofia Music Jam 2006, на който ще свирите и вие, е Ал Ди Меола. Харесваш ли неговите неща?

Джон: Не, не бих казал че съм запознат с творчеството му, честно казано не разширявам много мирогледа си към джаза. Свиреше с Чик Къриа, нали?

В.В.: Да. Всичките от Duran Duran, все така ли си живеете в Англия?

Джон: Аз живея в Щатите, но останалите живеят в Лондон.

В.В.: Да, но вие сте от Бирмингам. Интересно дали днес, почти 30 години, след като започнахте, все така си подкрепяте футболните отбори от вашия град?

Джон: Предполагам, че ако има мач, в който играе отбор от Бирмингам, винаги ще искам този отбор да спечели.

В.В.: Да, но от кои си по точно – Aston Villa или Birmingham city?

Джон: Както казах, ако гледам мач и в него играят Birmingham city или Aston Villa, или West Bromich, разбира се ще бъда за тях.

В.В.: Време е за един филмов въпрос. Ето, вие Джон взимате името на групата Duran Duran от филма на Роже Вадим, самият ти композира основната тема във филма "9 седмици и половина". Кажи ни, кой е любимият ти филм на всички времена?

Джон: Знаете ли, съвсем наскоро отново гледах "Кръстникът", 1-ва и 2-ра част - ето това е един удивителен филм. "Апокалипсис сега" също е удивителен. Сещам се също така и за La Dolche Vita на Фелини. Не мога да отделя само един, затова ето ви три.

В.В.: Да се върнем към Duran Duran – сега, в края на 2006 година и приближаващата 2007 година, има ли нещо в технологията, в целия процес на един концерт на Duran Duran - нещо, с което може особено много да се гордеете?

Джон: Ами Ник е човекът, който може да ви каже за разни необичайни и революционни неща, които ползваме от технологична гледна точка.

Самият аз не се замесвам много в тия работи, аз просто си включвам четирите струни и започвам да се потя. За мен нищо не се е променило от началото, винаги е било така. Свиренето за мен е преди всичко атлетичен процес.

За мен технологиите не са най-важното - основното в един концерт е взаимодействието между човешки същества. За мен важното е в човешкото преживяване.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: