Думата, която може би най-добре ще опише 2020 година е "карантина". Заради COVID-19 повече от половината население на Земята остана затворено вкъщи. Всеки, който е пътувал до страна, която е огнище на епидемията, трябва да остане отделен от обществото в рамките на 14 дни.

Думата "карантина" се появява още през Средновековието. През 14 век Черната смърт тормози Европа. Затова Венеция предприема мерки за ограничаването на заразата - всички кораби, които пристигат от места, в които чумата върлува, остават далеч от брега в рамките на 40 дни (quaranta giorni). Така се появява и италианската дума за 40-дневен период - quarantino, която след това се разпространява по целия свят, пише BBC.

През 1374 година Венеция издава заповед, с която нарежда всички кораби и техния екипаж да останат около острова Сан Лазаро, докато не получат разрешение от властите да влязат в пристанището.

"Това води до дискриминация както на кораби, така и на пътници от определени страни, а и до други неправомерни действия, които се случвали редовно във Венеция", пише един от авторите на книгата "Лазарето в Дубровник: Начало на карантинния регламент в Европа",  д-р Анте Милошевич.

Но Венеция не останала сама в налагането на карантина. От другата страна на Адриатика, град Рагуза, познат днес като Дубровник в Хърватия, въвежда 30-дневна карантина за всички кораби, пристигащи на пристанището, за да предотврати пандемия. Законът, който гласял Veniens de locis pestiferis non intret Ragusium vel districtum (Онези, които идват от места, където има чума, не може да влизат в Рагуза или района около него), бил приет през 1377 г.

Онези, които идвали по суша към Рагуза, трябвало да прекарат месец на изолация в близкия град Кавтат, а тези, идващи по море, оставали на о. Мркан. "Следователно, Дубровник прилага метод, който е много мъдър и успешен. Той започва да се прелага в целия свят", пише Милошевич.

Карантината във Венеция и Дубровник била много различна. Венеция спирала всички кораби, като по този начин спирала и живота в града. Ала в Рагуза мерките били много по-адекватни - тя се превърнала в първото средиземноморско пристанище, което отделя хора, животни и стоки, идващи от заразени райони по море или суша, като ги държи отделени от здравото население. Ако някой наруши карантината има глоби и строги наказания. Първо периодът на изолация е 30 дни. След това е удължен на 40, като във Венеция.

Никой не знае защо Рагуза добавя още 10 дни карантина. Според някои експерти 30 дни не били достатъчни, за да се спре разпространението на болестта. Други вярват, че причината е религиозна.

Но наистина ли Венеция е проправила пътя за Дубровник? Всъщност - не. Първите данни за изолация в града са още от 1272 година, когато други епидемии тормозели Рагуза. Тогава онези, които били болни, са изолирани от обществото, за да се спре разпространението на заразата. Документът, който разпорежда тази мярка, е един от най-старите писани документи в хърватската история.

За онези, които трябвало да бъдат изолирани, имало специални подслони. Те носели името "Лазарето". Били кръстени на Лазар, който бил болен от проказа и се превърнал в покровител на прокажените. След като Рагуза създава първата в Европа временна болница срещу чума на остров Млет, карантинните съоръжения в цяла Европа в крайна сметка станаха известни като "лазарето".

Първоначално, хората били изолирани в лоши условия, в палатки и колиби, понякога и на открито. Според властите така дезинфекцията била по-лесна - съоръжението просто се изгаряло. Но по-късно започват да се строят масивни и удобни сгради. В такова лазарето се превръща Бенедиктинския манастир на остров Млет. След това е построено лазаретото в Данче през 1430 г., а по-късно на остров Локрум е построена по-голяма и модерна сграда.

През 1590 година започва строежа на лазарето и в стария град на Дубровник. Той приключва през 1647 година. То изпълнява своята оригинална цел - да приема хора под карантина, дълго след разпадането на Република Дубровник. Не е ясно обаче кога е изоставено.

Днес това лазарето е туристическа атракция, а в него се провеждат различни събития, дори и концерти. Сградата е разположена на 300 метра от защитните стени на града, тъй като всяка болест, която проникне отвъд тях, щяла да пламне в целия Дубровник. Помещенията на лазаретото са големи, прозорците - с решетки. Хората можели да се разхождат свободно вътре в сградата, дори си имали тераси, където можели да дишат чист въздух. Но тези под карантина нямали право да се смесват с онези, които вече са изтърпели 40-дневния период и са били освободени.

Заради COVID-19 туристическият град се изпразни. Според гидове, които работят там, Дубровник не е бил толкова празен от войната през 90-те. След прекаления туризъм дойде и липсата на туризъм. Населението на града е под карантина, но що се отнася до процедурите - почти нищо не се е променило от 600 години насам.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Италия
• Хърватия
• Венеция
• Дубровник
• карантина
• Рагуза
• Лазарето