Канфранк: От нацисткото злато до черната материя

Сгушена в Пиренеите, на границата между Франция и Испания, се издига красивата гара Канфранк. Днес тя е забравена – желязото ръждясва, мазилката пада, стените се рушат. Но някога, през Втората световна война, тя е била средище на интриги.

През Канфранк минава всичко – шпиони, бежанци и... злато.

86-тона минават през гарата. По думите на журналиста Рамон Кампо, Канфранк е била истинската Казабланка по време на войната. Случващото зад стените й било като от сценарий на филм.

"Канфранк е била стратегическото място, където Португалия и Испания продавали на Германия волфрам в замяна на злато, което нацистите крадели от европейските банки“, разказва Кампо.

Между 1940 и 1942 година Канфранк служила и като граница, използвана най-вече от бежанци, евреи и хора, които искат да избягат от войната, тъй като влакът, който тръгвал от там стигал директно в Лисабон.

"Маршрутът бил Канфранк – Мадрид – Лисабон и носел името „Пътеката на свободата“. Испанските охранители ми казаха, че никога не са предавали бежанец на германците. Те им казвали „Днес не мога да ви пусна да минете от тук, използвайте другата пътека“, споделя Кампо.

Повече от 15 хил. бежанци напускат нацистка Европа през гарата. Съюзниците разположили своите шпионски мрежи там. Но Канфранк има повече тайни от тези.

Под нея има тунели, а те водят до подземна лаборатория за изследвания в областта на астрофизиката.

“Главната лаборатория е открита под 800 метра почва и скала. Това е най-дълбоката точка, която може да се достигне през тунела“ казва физикът Роберто Байо. В нея, учените изследват тъмната материя, а експериментите там могат да променят обликa на физиката като цяло.

"Неутриното е елементарна частица, която не си взаимодейства или ако го прави е много слабо. Ако има пробив от други частици, учените няма да могат да засекат нищо на мониторите си. Затова трябва да изолираме експеримента от всякакъв вид радиоактивност – от космическата, до естествената земна радиоактивност. А това може да се постигне само в подземна лаборатория като тази“, обяснява Кампа.

Мястото е отворено за външни посетители. През 2018 година близо 2400 души са посетили мястото, където някога са били скрити тонове злато.

А бъдещето на красивата сграда е светло. Местните власти искат да я превърнат в музей и хотел.

"Когато бяхме малки идвахме да си играем тук, най-вече през зимата, защото беше топло“, спомня си местният жител Джулиан Херецуело. Неговият баща е бил пазач на Канфранк.

"Да, по време на Втората световна война тук имаше германци. Златото пристигаше тук на кюлчета, а баща ми пътуваше до Португалия, за да придружава товара. Испанските и френските пазачи бяха приятели. А през това време германските войници си вършели тяхната си работа. Те не се сприятелявали с никого тук“, разказва Херецуело.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase