Снимки: CNN
fallback

На брега на Червено море, в Суданската пустиня, се намира малък оазис – курортът Арус. В рекламната брошура, която трябва да привлича туристи, мястото е изобразено с тюркоазено-сини води, мъж и жена с екипировка за гмуркане и най-различни екзотични риби.

"Най-хубавите и чисти плажове“ ще посрещат гостите през деня, а на дъното чака невероятен потънал кораб и красив коралов риф. И „след като цветовете на пейзажа избледнеят“, и падне нощта, пред тях ще се разкрият „спиращи дъха гледки“.

Листовките били разпечатани и разпространени из Европа. Заваляли резервациите през офис в Женева. Хиляди хора посетили Арус и се радвали на първокласен прием. Книгата за гости била пълна с похвали.

Звучи прекрасно, ала има уловка. Имало нещо, което се пазело в тайна от гостите - Арус бил напълно фалшив курорт.

Близо четири години, в средата на 80-те, израелската разузнавателна агенция Мосад стопанисвала мястото. То било прикритие за тайните агенти, които имали важна мисия – да освободят хиляди етиопски евреи, попаднали в бежански лагери в Судан и да ги върнат обратно в Израел. И тъй като Судан е вражеска арабска страна, тази мисия трябва да се изпълни без никой да разбере, нито там, нито в Израел.

„Беше държавна тайна, за която никой не говореше. Дори семействата ни не знаеха“, казва агентът Гад Шимрон пред BBC. Той бил един от мъжете, които се нагърбили с тежката задача.

Етиопските евреи принадлежали на общност, наречена „Бета Израел“ (Домът на Израел), която тъне в мистерия. Някои вярват, че те са потомци на така наречените „10 изгубени племена“ на древните кралства, които придружавали Савската царица и цар Соломон обратно към Етиопия около 950-та година преди Христа. Други твърдят, че те са пристигнали там, след като е бил разрушен първият Йерусалимски храм през 586 година преди Христа.

Изолирани от всички останали, те вярвали, че са единствените останали евреи на света, а тяхното съществуване било потвърдено чак през 70-те.

През 1977 година Фреди Аклум се присъединява към други евреи, които преминават границата със Судан, опитвайки се да избягат от гражданската война и липсата на продукти в магазините. Близо 14 хил. души емигрирали. А Аклум търсил кой да им помогне. Силите на Мосад веднага откликнали по нареждане на премиера Менахем Бегин, който също е бежанец от окупираната от нацисти Европа.

Около 1500 души са убити. Другите са тикнати в лагери. Някои започват да имитират мюсюлманската религия, за да се слеят с обществото и да не бъдат заловени.

Израелските военноморски сили също се включват в мисията, а агентите на Мосад започват да търсят подходящо място, където те да могат да се приближат и да вземат бежанците. И накрая го откриват – малко изоставено селце в пустинята, точно на брега на Червено море.

„Беше като пратено от Бога. Ако придобиехме това място, можехме да кажем, че управляваме дайвинг център, което щеше да е добра причина да сме в Судан и още повече – да се мотаем на плажа“, разказва един от агентите.

През 1972 година италианци построяват 15 бунгала с червени покриви, с кухня и голяма всекидневна, която гледа към лагуната. Но нямало как да се прекара водопровод, електричество и дори път. За това, въпреки че построили къщите, те изоставили проекта.

„Доста е трудно да създадеш това място без да имаш Мосад зад гърба си“, казва агентът.

С фалшиви шведски паспорти, няколко агенти пристигнали в Судан, убедили властите в сигурността на бизнеса си и наели мястото за три години и сумата от 320 хил. долара. За няколко месеца го реновирали, получили ток и вода, дори успели да докарат водна екипировка от Израел.

„Ние представихме уиндсърфа на Судан, спомня си Гад. - Докарахме първата дъска и понеже аз можех да сърфирам, показах как се прави на гостите ни. Другите агенти се представяха за инструктори по гмуркане.“

Като готвачи, чистачки и рецепционисти работели 15 местни граждани. Плащали им двойно. Никой така и не разбрал истинската цел на курорта. Стаята, в която се държала екипировката за гмуркане, била със забранен достъп. Там агентите държали радиата, с които се свързвали с Тел Авив.

След като забавлявали гостите през деня, агентите използвали прикритието на нощта, за да изминат десет километра до точно определено място, където се срещали с бежанците, на които други Бета Израелци помогнали да избягат от лагерите.

„Не давахме инструкции на етиопските евреи, тъй като не искахме да се разчуе нещо. Те дори не знаеха, че и ние също сме евреи. Казвахме им, че сме наемници“, разказва агентът. На служителите в хотела пък казвали, че се срещат с шведски медицински сестри. 

Близо 800 километра карат конвоите с объркани бежанци, като по пътя си, благодарение на подкуп, измама и промяна на маршрута, избягват много контролни пунктове. Когато стигнели до плажа, северно от фалшивото градче, бежанците били товарени на кораби на израелските военноморски сили и от там били изпращани обратно у дома.

Но по време на третата мисия през 1982 година, един от конвоите е хванат. Израелците трябва да измислят нов план – къде да кацат незабелязано самолетите C130 Hercules, за да отлитат бежанците с тях.

През това време агентите продължават да поддържат имиджа на Арус, като курортът вече си е изградил едно наистина добро име.

„За стандартите на Судан, ние предлагахме условия като в хотел Хилтън. А мястото беше толкова красиво, като извадено от арабските нощи. Невероятно“, разказва Гад. Курортът печелел толкова пари, че вече можел да се самоиздържа, а част от средствата отишли за купуването на камионите, с които били превозвани бежанците.

През май 1982 година било намерено и мястото, където да кацне C130 Hercules – в близост до изоставен британски самолет от Втората световна война. 130 етиопци се качили на борда му. След две мисии обаче, от Мосад разбрали, че Судан са засекли подозрителната дейности и трябвало да намерят ново място за кацане.

Самолетите започнали да се присъединяват близо до мястото, от което агентите поемали бежанците. И макар, че нямало писта, а опасността била голяма, близо 17 полета били изпълнени за спасяването на евреите.

Когато през 1984 година в Судан бил обявен глад, Мосад решили да ускорят мисията. С 28 полета на Израелско-белгийска авиолиния 6380 етиопски евреи били откарани директно в Израел.

Мисията получила името „Операция Моисей“.

Но заради един единствен човек, новината се разпространила в Израел, а после и из целия свят. На 5 януари 1985 година Судан веднага забранил полетите.

Агентите продължавали да поддържат курорта. На Гад дори му се наложило да се върне от Израел, за да организира купона за Коледа и Нова година. Но ситуацията станала напечена за служителите на Мосад и един ден те получили заповед да се евакуират.

По-малко от 24 часа по-късно, селцето отново било празно.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

60

човек

преди 4 години

До: номер 63Ми чepни са, що питаш?Всъщност, и аз нищо не знам за етиопските евреи, само съм ги виждал как изглеждат.Дали са "истински" (автентични), дали са приели юдаизма, нямам представа.Обаче, бегло прегледах статията, аз ли съм пропуснал да видя или нарочно не са написали, че операцията е съвместна между Мосад и ЦРУ?

59

АНЕНЕРБЕ

преди 4 години

До До РумиНяма да те питам коя е ВИТЛИЕМСКАТА ЗВЕЗДА , НИТО ПЪК КОЯ Е ДАВИДОВАТА. ЩЕ ТЕ ПОПИТАМ - БОГ ЙЕХОВА И СИНЪТ МУ КОГОТО БОГОТВОРИШ БОГОВЕ НА ТВОЯ НАРОД ЛИ СА ИЛИ НА НАРОДА НОСЕЩ БИБЛЕЙСКИ ИМЕНА И ПРИЕМАЩ СЕ ОТ ЦЪРКВАТА НИ ЗА БОГОИЗБРАН. Ако ТЕ са БОГОИЗБРАНИ , КАКЪВ СИ ТОГАВА ТИ ЗАБРАВИЛ БОГОВЕТЕ НА СВОЯ НАРОД И СЛУЖЕЩ НА ЧУЖДИ БОГОВЕ?!

58

Анонимен

преди 4 години

Не знам колко суперсекретен хотел са направили, но I.диота на снимката подозрително много прилича на главният герой от незабравимата сага Гореща дъвка.Май беше техен и сигурно е сниман там.

fallback