Фредерик Шопен. Най-известният представител на полското музикално изкуство и един от най-великите творци в историята на музиката, живее дълги години в изгнание и извън своята родина. В смутните времена, когато той е студент, той и приятелите му планират бунт срещу руснаците. Ролята на Шопен изглежда по-лека и логична - да популяризира каузата на Полша в чужбина, чрез музиката си. Неговият баща се съгласил и Шопен напуска Варшава в посока Виена. Няколко месеца по-късно, когато се разрастват боевете, той е бил посъветван да не се връща в своята родина. Никога. През септември 1831 г., той пристига в Париж, където е приветстван в гостната на висшето общество и от полски благородници в изгнание. Умира на 17 октомври 1849 в Париж.

Марлене Дитрих. "Синият ангел" - гордостта на Германия, е една от най-видните политически бежанки от времето на Втората световна война, говорейки срещу Хитлер и пееща за американските войски по време на Втората световна война. Тя е истинска легенда в Берлин, като шеметната й кариера я отвежда в САЩ. Тя напуска Европа и се снима в шест холивудски филми, най-успешният е "Шанхай Експрес". Потресена от нацизма и Хитлер, Дитрих отказва да се върне в Германия, и получава американско гражданство през 1939 година. В Третия райх не й прощават и я наричат предател. В мемоарите си, тя пише "Аз съм родена германка и винаги трябва да остана такава.... Съединените щати ме посрещнаха, когато вече нямах родина, заслужаваща да се нарича така." Марлене Дитрих умира на 6 май, 1992 г. в Париж. Снимка: Reuters

Мадлин Олбрайт. Първата жена държавен секретар на САЩ и най-високопоставената жена в историята на американското правителство е родена през 1935 година в Чехия. Истинското й име е Мари Яна Корбелова. Два пъти семейството й е прогонено от родината заради политически причини. Когато нацистите нахлуват в Чехословакия по време на Втората световна война, семейството бяга в Англия. Те се завръщат за кратко в Прага, когато бащата на Олбрайт, дипломат по професия, приема позиция в правителството в краткия период от време между освобождението от нацистите и комунистическия режим. От врат на нацистите той се превръща и във враг на комунистите, заради което семейството отново напуска страната. Те емигрират в САЩ през 1948 г., когато Олбрайт е на 11 години. Снимка: Reuters

Фреди Меркюри. Един от най-великите музиканти на XX век се ражда на 5 септември 1946 г. в Стоун Таун, Занзибар. Неговото пълно име е Фарук Булсара. Като малък той живее на различни места, преди семейството да се върне отново на родния остров. През 1964 година обаче семейството му бяга от кървавата революция, избухнала на острова, и се местят в Лондон, изоставяйки окончателно родината. Явно за доброто на музиката. Фреди умира на 24 ноември 1991 година в Лондон. Снимка: Reuters

Томас Ман. Един от най-великите писатели на XX век също живее дълги години в изгнание. Той получава Нобелова награда за литература за романа си „Буденброкови“. През 1933 г., след като на власт в Германия идват националсоциалистите, Ман произнася в Мюнхен прочутата си реч „Страдание и величие на Рихард Вагнер“ по случай 50-та годишнина от смъртта на композитора. Докато изнася същата реч в Амстердам, Брюксел и Париж, водещите политически кръгове в Германия организират протест срещу писателя и той се вижда принуден да остане в емиграция – първо в Швейцария, а след лишаването му от германско гражданство през 1938 г.— в САЩ. В Германия книгите му са забранени. След края на Втората световна война Томас Ман се завръща в Европа през 1952 г., но така и не отива в Германия. Умира през 1955 г. в Швейцария.

Георги Марков. Българският писател, театрален и филмов сценарист, а впоследствие – публицист и дисидент, завършва живота си извън България. И то всички знаем как – убийството с българския чадър. Твори дълги години у нас, но в края на 60-те отношенията му с властите охладняват и той избира да живее в чужбина, първоначално в Италия, след това, и до края на живота си в Лондон, където продължава да пише, превръщайки се така в един от най-известните и продуктивни български дисиденти. Започва работа в българската редакция на Би Би Си. Най-значителното произведение от емигрантския му период са „Задочни репортажи за България“ – серия от есета, излъчвани по радио Свободна Европа, в които описва живота в социалистическа България. Починал в Лондон на 11 септември 1978 година след покушение няколко дни преди това. Снимка: Булфото