Мъжът, който винаги се прибира за 42 часа

В рамките на месец Питър Хоудс планира да посети Полша, Израел, Германия и Южна Африка. Независимо къде отива, дори в Австралия, той трябва да се прибере вкъщи за 42 часа. Причината е, че той е куриер на стволови клетки и пътува из цял свят, пише БиБиСи.

"От март 2012 г. досега съм пътувал 89 пъти, като 51 от тях бях в чужбина. Имам само 42 часа да занеса стволовите клетки, защото толкова може да издържи ледът в моята чанта", разказва Питър.

Той винаги бърза, защото периодът, в който могат да се трансплантират клетките на донора на друг човек, е само 72 часа.

Един път му се е случило да попадне на ураган в Америка. Трябвало е да пътува през Вашингтон, за да стигне обратно в Лондон. Но когато отишъл на летището, се оказало, че няма никакви полети от Вашингтон. Тогава показал на служителката на гишето чантата със стволови клетки и обяснил колко е важно да се прибере в Англия, защото има пациент, който се науждае от неговата помощ.

Тогава тя пренаредила всичко и му уредила полет с малко самолетче. Питър признава, че е пристигнал дори по-рано от очакваното." Тази жена беше страхотна!", разказва той.

"Не страдам от стрес, но съм сънувал, че забравям чантата във влака. Когато си в самолет, можеш да сложиш нещата си в багажника над главата си и знаеш, че вещите ти са защитени. Но когато пътувам с влак или автобус, винаги държа чантата си близо до мен", споделя доброволецът. "Наистина е голяма отговорност, когато носиш нещо толкова ценно със себе си", изтъква той.

Питър винаги пътува с обществен транспорт. Не може да си представи да катастрофира с колата и заради това да не транспортира безценната си пратка. Той смята, че катастрофите с влак, автобус или самолет са много по-редки.

Куриерът на стволови клетки най-често пътува до Германия. Причината е, че клетките на германци и англичани са генетично съвместими. Също така в Германия донорите са много повече - 4,7 милиона, а в Англия - само половин милион.

Преди няколко дни, когато се Питър се прибирал от Хановер, пилотът специално се свързал с "Хийтроу", за да попита дали ще кацнат навреме.

Също така се оказало, че човек от екипажа е бил болен от левкемия преди 10 години и е бил спасен именно с трансплантация на стволови клетки.

Най-дългото пътуване за Питър е било от Австралия до Англия. Пътувал е от Бризбейн до Манчестър 37 часа, само с няколко часа почивка.

Има 37 000 души по света, които се нуждаят от стволови клетки. 1800 от тях са във Великобритания. Но не за всички могат да се намерят съвместими клетки, въпреки че има 22 милиона желаещи да дарят.

На Питър много му се иска донорите във Великобритания да стигнат броя на тези в Германия. Така на куриерите на стволови клетки няма да им се налага да пътуват до другия карй на света.

Хоудс информира ученици от югоизточната част на Англия относно донорството. Той работи за благотворителната организация "Антъни Нолан", която записва младежи от 16 до 30-годишна възраст и ги съхранява в регистъра, докато станат на 60 години.

По-често донорите са млади хора, защото те по-рядко страдат от основните заболявания. Мъжете са по-подходящи кандидати, защото произвеждат повече стволови клетки, но и жени също даряват.

Един от проблемите за даряването на стволови клетки е, че етническите малцинства имат генетични различия.

Когато някои има левкемия и се нуждае от трансплантация, болницата първо търси донор от базата данни на "Антъни Нолан". Ако няма подходящи клетки, се търсят донори от цял свят.

В 90% от случаите при донорите се използва метод, който прилича на даряването на кръв, само че доброволецът има игли и в двете ръце. Кръвта от едната му ръка минава през машина, която събира стволовите клетки и след това се връща в тялото през другата ръка. След няколко часа куриер взима клетките и те заминават някъде по света.

Друг вариант е стволовите клетки да се взимат от костния мозък, но това изисква пълна упойка, а операцията трае около час.

Питър се е запалил по инициативата, защото преди години е спасил своя болна приятелка, като й е дарил бъбрек. Казва, че това е най-великото нещо, което е правил. Радвал се е много, когато е разбрал, че органът е съвместим и е успял да спаси живота й. Щастлив е, че и днес може да й се обади и да се види с нея.

"Всеки път на годишнината от трансплантацията излизаме на обяд и започваме с чаша шампанско", разказва Питър Хоудс.

Той обяснява, че е прочел за "Антъни Нолан", докато е лежал и е дарявал кръв, и така е решил да стане куриер на стволови клетки.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase