Не трябва да се учудваме, когато пожелаем да дадем бакшиш на келнерката или екскурзовода - щедростта е присъща за човека реакция, кодирана в гените му, установи американско изследване, публикувано в. "Дейли мейл".

Според една от авторките на проучването, Леда Космидес, от Калифорнийския университет в Санта Барбара, хората в процеса на еволюцията са осъзнали, че щедростта е добра за бъдещото сътрудничество и съответно за оцеляването на вида.

Чисто логически погледнато, глупаво е да дадеш нещо безвъзмездно, без да получиш нещо в замяна. Но ако транспонираме щедростта в социалните отношения, излиза, че е много по-добре човек да рискува. И да даде нещо от себе си, дори и нищо да не получи. Защото в противен случай той може да разсипе бъдещо приятелство и получаване на помощ заради едничката си стиснатост.

"Много често хората си мислят, че не трябва да се отблагодаряват на ближния, само защото предполагат, че никога
повече няма да го срещнат в живота си, казва Космидес. Но светът е малък и много често се случва така, че попадаме на същия човек, без да сме му се издължили, а ще очакваме нова услуга от него. Ако направим подобна грешка, бихме се лишили от всички облаги от една дълготрайна връзка на сътрудничество", твърди Космидес.

"И от минали проучвания успяхме да установим, че хората са много по-щедри, отколкото предвиждаха сухите икономическите теории или отколкото им позволяваше социалният статус, казва друг автор на проучването, д-р Макс Красноу от същия университет в Санта Барбара. Дори и да осъзнават, че едва ли ще срещнат друг път даден индивид, това не пречи на повечето хора да проявят щедрост към него, без да отчитат голия интерес. Което означава, че в процеса на еволюцията, да бъдеш ларж, е било в плюс за вида!"

Д-р Красноу е провел серия от компютърни симулации, за да установи дали щедростта към непознати има някакъв еволюционен смисъл, или е възникнала въз основа на естествения подбор. От експериментите установили, че споделянето на блага с ближия е било еволюционно оправдано и е много вероято да е вродена черта в харктера в повечето човешки същества.

Откритието обяснва защо хората са склонни да дават бакшиши в непозати ресторанти по най-различни чуждестранни дестинации. Дори прекрасно да осъзнават, че надали някога ще се върнат по тези места. Според трети участник в проучването, д-р Андрю Делтън, причината хората да преодоляват егоистичните си подбуди
и да са склонни към алтруизъм е "иманентната несигурност на живота".

"Никога не можем да знаем със сигурност дали взаимоотношението, което имаме с някого, няма да се повтори в
близкото бъдеще. Затова инстинктивно сме склонни да не рискуваме и да направим добрина в аванс!"

В по-ранни проучвания еволюционните психолози предполагаха, че хората се държат мило, за да впечатлят околните и по този начин по-лесно да си намерят сексуален партньор или другари, които да им помогнат в оцеляването. Други учени пък твърдяха, че щедростта възниква в резултат на социалния натиск на останалите
индивиди в групата, допълва БТА.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи:

• щедрост