Тези дни договорът за добросъседство, предложен от София на Скопие, е една от горещите теми за македонската преса. През последните седмици пък телевизионната температура по темата Македония в едно българско шоу премина приемливите стойности.

За съжаление "изпитаната" продуцентска рецепта - повече рейтинг, повече заяждане със съседа, все още минава за приемлив трик в Скопие и София.

През декември в Банско македонският президент Георге Иванов заяви след срещата с българския си колега Георги Първанов:

"Наша инициатива е да организираме среща между македонските и българските журналисти - семинар, на който ще пренесем онова, което ние правим лично като президенти, и да можем да видим заключенията от този дебат, който журналистите ще водят помежду си, за себе си".

В списъка с контакти на мобилния ми телефон имам почти толкова телефонни номера на македонски политици и журналисти, колкото и на български. От години пиша за политическите процеси в западната ни съседка, за двустранните отношения, неведнъж съм виждал лицата на победени и победители на избори в Македония, знам кои хотели в Скопие стават, с кои такси компании да пътуваш и с кои - не, къде правят най-хубавото кафе в Чаир и какво означава летен нощен лайфстайл в столицата.

Изгубил съм лично време в сладки приказки за поне 20 семинара "во кафулињата" на кея на Вардар с колеги от Македония.

В Македония, макар и рядко, съм срещал лошо отношение от страна на чиновници и продавачи, тъй като пристигам от България. От друга страна, макар и рядко, случвало се е български колеги приятелски да ме критикуват, че съм прекалено толерантен към македонците.

Същевременно, и в двете страни работят значителен брой журналисти, между които има консенсус, че стереотипите, негативният тон и преднамереността в публикациите за съседа са функция на заварена редакционна нагласа, която отдавна е остаряла. Но все още се следва - скандалният, саркастичният или националистическият дискурс доминират заради тиража и рейтинга. Знаем, че това не ни харесва, но не се опитваме да го променим.

Ако през тези години съм следвал някаква неписана концепция, формула за журналистически материал за Македония, то тя никога не се е съобразявала с моментните настроения в македонската или българската преса.

"Откраднал съм" формулата от друго място - от продуцентските наръчници на световните агенции и сериозната британска и американска преса: анализ конкретно по проблема, а не лутане из историзми и стереотипи; баланс на гледните точки; уважение към събеседника и коректно позоваване.

Голяма част от медийните стереотипи за другия могат лесно да бъдат избегнати, ако си зададем въпроса: по същия начин ли бих написал материала, ако бъде публикуван и в чуждата преса? Във вестниците на съседите или на английски.

Най-радикалните репортажи, интервюта и коментари в Скопие и София често се правят от хора, които познават твърде малко съседа си, а понякога дори не са стъпвали "на терен".

Филмът за тях едва ли някога ще има финал.

Но "филмът" за професионалните новинари от двете страни е далеч по-динамичен и сложен - безработица, популизъм за вътрешни политически употреби, тревожни нива на корупция и т.н.

И тук е големият парадокс - за тези скандали вече отдавна сме претръпнали, а още имаме сили за Ванче Михайлов и Александър Македонски.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

Автор: