"Аз съм самотен родител и работя в NHS като терапевтичен асистент. Помагам на пациентите да се изправят на крака и осигурявам рехабилитационна подкрепа, за да се приберат у дома. По време на пандемията те се нуждаят от мен повече от всякога, защото са изправени пред по-дълъг болничен престой, усложнен от отсъствията на персонала и липсата на семейни посещения. Направих всичко възможно, за да им предложа допълнителна подкрепа в тези безпрецедентни времена. Затова е парадоксално, че за мен няма мрежа за сигурност", споделя Тайяба Сидики за в. "Гардиън".

Covid-19 е постоянен фон на всяко движение на семейството ми от началото на пандемията. Живея сама с 10-годишното си дете, което прекара последните две години в ужас, че ще се разболея и ще ги оставя без никого. Понякога ме молят да спра работа и да си намеря работа, която мога да върша от вкъщи. Но аз не мога. Отне ми достатъчно време, за да намеря тази работа на първо място.

Сега има нова вълна. За мнозина това е стара новина. Може би те вече са имали Covid или са успокоени от сравнително ниския процент на хоспитализация. Много от тях несъмнено имат платен отпуск по болест, на който могат да разчитат в трудни моменти, или може би партньор, който може да поеме грижите за децата, ако се наложи да се изолират. Но за нас това е същият кошмар, какъвто е бил винаги.

Кой ще ни подкрепи, ако детето ми се разболее от Ковида? Няма грижи за деца, които получават Covid (а и не би трябвало да има), а аз нямам семейство и приятели, които могат да се включат. Ако детето ми получи Covid, ще си остана вкъщи, в неплатен отпуск. Какво ще се случи, ако аз получа Covid? Ще бъде същата история. А липсата на заплата означава повече трудности.

Вече сме били тук. По време на пика на пандемията доставчиците на грижи за децата ни казаха, че не искат повече да се грижат за тях, защото работя в болница. Те се страхуваха, че ще донеса Ковида у дома и в техния бизнес - те трябваше да продължат да работят точно толкова, колкото и аз. Трябваше да използвам целия си годишен отпуск, за да се грижа за детето, заедно с неплатения отпуск по болест, което ни тласна само по-дълбоко в бедността. Не искам да се връщам там. Но се страхувам, че няма да имам избор.

Работата ми започна по време на пандемията, така че познавам работа само по време на Covid. Това е постоянно предизвикателство и винаги се страхувам какво ще се случи, ако го хванем. Кризата с разходите за живот засилва страховете ми. Тъй като цените растат, но не и заплатите ми, сумите просто не се събират. Когато започнах работа, си мислех, че ще се справим финансово и най-сетне ще можем да си позволим приличен живот. Колко много съм грешал. Сега работя, но все още не успявам да изкарам доходите си до края на месеца. Не мога да си представя колко по-лошо ще стане, ако се наложи да се справя без заплата, дори и за кратко.

Училищната ваканция наближава бързо. Това трябва да е време, в което да помислите за дни навън и леки лакомства. Но не е така. Моето дете никога не е имало ваканция - това е дума, която дори не е в речника ни. И двамата просто ще броим дните до началото на учебната година. Това не е начин за живот за никого от нас. Живея в постоянно безпокойство.

Самотните родители продължават да се справят сами с реалностите на пандемията. Това, че вирусът е по-малко смъртоносен, не означава, че е по-малко опасен за хора като мен, които висят на косъм. Правителството на Борис Джонсън се разпадна, оставяйки ни без лидерство, когато то никога не е било по-необходимо. Самотните родители винаги са имали нужда от повече подкрепа, за да признаят предизвикателствата и разходите, свързани с това да се грижат сами за децата си. Сега това е вярно повече от всякога.

Като гледам бума в броя на Ковида и виждам как цените в магазините продължават да растат, имам чувството, че няколко бури са на път да ни ударят. Въпреки всичко, през което преминахме с детето ми, никога не съм се отказвала от живота и не съм спирала да се надявам на по-добро бъдеще за нас. Но сега за първи път не мога да мисля ясно и да намеря път напред. Бурята ще ни връхлети скоро. Трябва ли да я преодолеем сами?

Тайяба Сидики е участник в проекта "Променящи се реалности", финансиран от Abrdn Financial Fairness Trust, който документира и се опитва да подобри живота на хората с ниски доходи по време на кризата с разходите за живот. Тя е участвала и в предшестващия го проект Covid Realities

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Подкрепа
• самотен родител
• COVID-19
• грижи за дете по време на пандемия
• нова вълна от коронавирус