Заложените дефицити за тази и следващата година (в размер на над 10 милиарда лева) при условие, че бизнесът е в много тежка ситуация, означават, че те буквално ще бъдат прехвърлени към увеличаване на външния дълг. Очакванията на правителството за 2023 г. са дългът да достигне 40 милиарда лева, което ще е около 30% от брутния вътрешен продукт на България към онзи момент, ако прогнозите се оправдаят. Има риск България да навлезе в дългова спирала, предупреди икономистът Юлиан Войнов в предаването “Светът е бизнес”  по Bloomberg TV Bulgaria.

“Водещият индикатор за прогнозиране на кризи е външният дълг”, отбеляза Войнов.

Той посочи, че за страните, които имат развити икономически сектори, този фактор не е чак толкова основен и добави, че западни държави вече са надхвърлили границата от 60% дълг спрямо БВП, заложена в Маастрихтските критерии.

“За недостатъчно развити икономики, каквато е българската, преминаването на границата от 30% вече представлява проблем”, изтъкна икономистът.  

Според него макрорамката на проектобюджета на България за следващата година е прекалено оптимистична. “В тази макрорамка не е отразена възможността за влошаване на икономическата ситуация. Според прогнозата едва ли не след спада през второто тримесечие започва благоприятно развитие на икономиката не само у нас, но и света, което ще изиграе лоша шега на правителство”, обясни Войнов.

Той коментира и мерките за справяне с коронакризата у нас, като посочи, че те не се разпределят правилно.  

“Средствата отиват в групи, които не са чак толкова засегнати от кризата. Частният сектор получава твърде малко ресурси”, смята икономистът.

“Самите мерки закъсняха изключително много”, заяви още Войнов.

Според него е трябвало да се задействат инициативи по отношение на премахване на корпоративния данък, облекчаване данъците за физическите лица, намаляване на преките данъци към бюджета.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Камелия Цветанова

• криза
• бюджет
• дълг
• бизнес