Когато правителството на Дания обяви, че цялата държава ще е под карантина, единствената друга страна в Европа, която беше предприела такива мерки бе Италия. Но разликата между двете беше огромна - Италия страдаше за хилядите жертви на COVID-19, а близо 12 хил. бяха инфектирани с вируса. В Дания никой не беше починал. Болните бяха малко над 500. 

Това даде резултат - вчера Дания премахна някои от ограниченията, позволи на фризьорите и салоните за красота да работят, и дори отвори училищата седмица по-рано.

"Намираме се в непозната територия", каза премиерът на Дания Мете Фредериксен в телевизионна пресконференция на 11 март. Тя се излъчва в домовете на 5,6 милиона граждани на страната, тъй като няколко дни по-рано, събиранията на повече от десет души на едно място бяха забранени. Затворени бяха и училищата и предприятия.

"Разбира се, това ще има огромни последици, но алтернативата е много по-лоша. При нормални обстоятелства правителството не би предприело такива мащабни мерки, без да има готови решения за толкова много датчани, но ние сме в извънредна ситуация", допълни Фредериксен. По времето на нейната реч, случаите на болни в Дания бяха 514. За сравнение - болните във Великобритания бяха 456. Но Англия не постави обществото си под карантина до 23-ти март. Резултатите са ясни - болните в Дания бяха 7711, а починалите 355, а болните във Великобритания бяха 120 хиляди. Починалите - 16 хиляди.

В Дания скоростта на предаване на COVID-19 се забави. Един болен заразяваше само още един друг човек. Болниците вече започват да се изпразват и да отварят врати и за пациенти, имащи други заболявания. Кривата на инфекцията се изравни, а държавата бе твърда и стабилна пред зараза, с която трудно се справиха други, много по-силни нации.

"Мисля, че нашето правителство искаше да действа рано и ако това се окажеше грешка - да съжалява по-късно, отколкото да действат твърде късно“, казва Алан Рандруп Томсен, професор по вирусология в Копенхагенския университет, пред The Independent.

"Според данните за хора, които са приети в болница, ние сме преминали пика, поне на тази вълна... Не искам да се хваля, но мисля, че бяхме доста добри в ограничаването на заразата", допълва Томсен.

Неговата родина е една от малкото държави, които могат да дадат пример на останалия свят за ефективно вдигане на мерките. Но въпреки че сега всички са вперели поглед в Дания, държавата предприе своите мерки, взимайки пример отвъд своите граници.

Когато заразата се появява в Европа, правителството на Дания вижда как случаите в Северна Италия нарастват двойно само за дни. Те осъзнават, че бързото разпространение на вируса в обществото не е просто възможно, но силно вероятно. Епидемията нямаше да доведе само до много смъртни случаи в страната, но щеше да наруши фундаменталната идея на държавата, чиято основа са високото данъчно облагане и железен социален договор с гражданите.

"Толкова много се говори за нашата социална държава, че нямаше как да се провалим", казва Ларс Игъм Расмусен, здравен редактор в датския Politken, който проследява действията на правителството през цялата пандемия.

"Не можехме да си позволим ситуация като в Северна Италия, където военните трябваше да изнасят труповете от Бергамо. Това не може да се случи в една социална държава, защото би означавало, че държавата не си върши работата", допълва Расмусен.

Вторият източник на безпокойство за правителството дойде от шведската община Солна, на север от Стокхолм - там нямаше някаква особена епидемия, но пък се намират Европейските центрове за превенция и контрол на заболяванията (ECDC). В началото на март се появиха редица потенциални случаи на заболели с коронавирус, които идват от австрийскии ски курорти. За това алармираха медицински служители в Исландия, които бързо повдигнаха въпроса пред правителствата на континента. Независимата организация, основана от ЕС, обаче продължи да съветва да не се прилага стандартен протокол за тестване на онези, които идват от региона. Ала случаите на болни хора в Дания, които са се връщаха от ски в Австрия, бързо изпревариха тези, които са влезли в страната от Италия.

"Дания осъзна, че не може да има вяра на ифромацията, която идва от европейските общества, тъй като тя е толкова добра, колкото политиката им за тестване. Ако не се проведе тестване в една държава, естествено, че там няма да има епидемия, въпреки че реално тя съществува", казва Расмусен. Затова Дания реагира светкавично - за седмица затваря училищата, масовите събирания, а накрая - и границите. Последната мярка дори бе в разрез с препоръките на здравните експерти в страната, тъй като за тях затварянето на границите е неефективно в борбата с вируса.

Така Дания успя да спечели време, за да подсили болниците си и да ограничи вируса, който вече разкъсваше Европа. А сега, след като бе една от първите, които спуснаха карантината, ще е и една от първите, които ще я вдигнат.

"Ще е като ходене по въже, каза Мете Фредериксен пред журналисти, докато обявяваше вдигането на ограниченията.  - Ако стоим неподвижно, може да паднем. Ако се движим прекалено бързо - нещо може да се обърка. За това трябва да правим внимателни, предпазливи стъпки."

Планът е децата до 11 години да се върнат в училище, така че да могат родителите им да се върнат на работа и икономиката да заработи отново. Разбира се, часовете най-вероятно ще се провеждат навън и едва ли ще са толкова образователни, колкото би трябвало да са. Но въпросът тук е да се положат грижи за децата, а не да се придобият знания. Ала някои родители не са убедени, че трябва да пуснат децата си на училище. Според тях държавата ги изпозва като опитни зайчета, за да се тества имунитета. За нацията, първата стъпка на премиера изглежда като падане от въжето.

"Страхувам се, че децата не могат да спазват препоръките за социална дистанция. Те са много трудни за контролиране, за това би било по-добре по-големите ученици да се върнат в училище, защото е по-лесно да им кажеш как да се държат. Трябва да правим всичко на фази, но ако първата фаза се провали, целият процес се проваля", казва професор Томсен.

"Всички очакваме да се върнем към нормалния начин на живот, но ако нещо се обърка, ще трябва да направим крачка назад. А това би било истински неуспех. Не искаме да загубим това, което постигнахме през последните четири седмици", добавя Томсен.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• Дания
• мерки
• Европа
• коронавирус
• COVID-19
• изравняване на кривата