Животът в карантинен лагер в Хонконг: Разказ от първо лице

Ако преди месец ме бяхте попитали, пише Тара Мълхоланд от CNN, как бих искала да прекарам 30-я си рожден ден, да бъда под карантина в Хонконг далеч не е сред топ опциите.

Заради коронавирусът обаче точно това се случва с Тара. В град, в който животът е винаги на скорост, вирусът променя много планове.

Например Тара отменя почивки и партита, в замяна на ескорт от апартамента й до изграден карантинен център, където тя да остане в изолация за две седмици. За много други означава да преосмислят как да реагират на тази глобална криза на лично и обществено равнище.

Ваканционно селище или карантинен лагер

Животът под карантина с регламентираните часове за ядене, мерене на температурата и облечени с предпазни облекла служители е като странна смес от училище, лагер и затвор, пише Тара.

В Лей Йе Мун Парк, курортно селце на изток от Хонконг, не е това ежедневието. В зеленото градче стотина временни едностайни "домове" са подредени на спортна площадка. Заобиколени от високи жълти бариери, те приютяват всички, които трябва да бъдат изолирани, след като са имали контакт с човек, дал положителна проба за COVID-19.

От март насам все повече и повече хора се озовават на такива места. Доскоро Хонконг, който се бори с вируса от януари насам, изглеждаше сякаш държи нещата под контрол. Всекидневно се обявяваха под 10 нови случаи на заразени. Изглеждаше сякаш усилията на здравните власти дават резултат.

И така хората в Хонконг сами отпуснаха мерките и поразхлабиха маските и дезинфекцирането на ръцете. Но не така се бори пандемията.

Почти веднага след като хората започнаха да посещават барове, ресторанти и да спортуват навън, заразените се увеличават главоломно.

Опасността и редът

За Тара карантината се случва след като двама нейни приятели са дали положителна проба за коронавирус.

Тъй като живее със съквартирант, тя поставя и още един човек в риск, затова властите я поставят в лагера за карантина. Донякъде тя се успокоява, когато вижда хората с предпазни костюми. Към лагера тя пътува с още няколко човека в минибус - изненадващо за нея, предвид съветите за дистанция.

Влизането в карантинния лагер се усещало като филм - няколко пропусквателни пункта, на които още служители с предпазни облекла следят документите, още мерене на температурата. Брифинг за карантинния период на английски и кантонски. Три хранения на ден, които се избират от меню. Мерене на температурата в 8 и 16 часа. Телефонен номер за въпроси и друг за здравни проблеми. И разбира се информацията, че всички са там за 14 дни.

И все пак Тара е изненадана от лагера. Във видеа от други подобни места се виждат празни стаи в необитаеми блокове, протекли тоалетни и счупени прозорци. В лагера, където е тя, положението не е така.

Еднакви малки къщички с по една стая с баня са наредени като в улица. Вътре обстановката е като в добре оборудвано общежитие, пише Тара. Включително ги чакат пакети с нудли, шампоан, душ гел и паста за зъби, заедно с кана за гореща вода и сешоар.

Но най-голямата изненада всъщност е свободата за разходки. На хората в лагера се разрешава да се разтъпчат между редиците къщички, докато носят маски, разбира се. Не се разрешават и "събирания" на хората. Съвет, който на всички там е щял да бъде по-полезен преди поне 2 седмици.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase