Светослав Драганов по време на наградите "Васил Гендов".
Кадър от награждаването на София Филм Фест 2020 г.
Христо Петков в кадър от "Смирен".
Кадър от "Смирен"
Кадър от "Смирен"
Кадър от "Смирен"
Светослав Драганов по време на наградите "Васил Гендов".
Кадър от награждаването на София Филм Фест 2020 г.
Христо Петков в кадър от "Смирен".
Кадър от "Смирен"
Кадър от "Смирен"
Кадър от "Смирен"
"Исках да разкажа история, която ме вълнува и да покажа и нещо от моя живот.", пояснява той избора главният герой в новия му проект да е именно режисьор на документални филми. И макар да описва персонаж, близък до него, авторът уточнява, че не става въпрос за автобиографичен проект: "Има мотиви, които са смешни и именно идеята да се надсмея над себе си ми бе интересна."
Всъщност "Смирен" се движи на границата между документалния и игралния жанр. Без излишен звук и осветление, продукцията е искрено наблюдение върху момент от живота на твореца в България, опитващ се да жонглира между личния живот, битовизма и професионалните си търсения. Персонажите (голяма част, от които натуршчици) са самотници, които хем обитават общо пространство и са заедно тук и сега, хем като че ли всеки изживява малките си драми сам.
След толкова много търсения в документалното кино, как дойде потребността да навлезете и в игралното?
Това е само друг начин да разкажеш история. Исках да опиша точно тази, а не просто да заснема игрален филм. Очаквах да съм по-стресиран, но екипа, с който работих, имаше опит. Различното от снимането на документално кино бе само във факта, че тук в процеса се включиха повече хора. Всеки си вършеше работата и всичко се случваше много приятно. Снимахме през пролетта на 2019 г. Монтирахме филма в Румъния и бе готов през лятото. Направихме го много бързо. После дойде пандемията и го гледах с жена ми и голямата ми дъщеря, която участва във филма. Бях много уверен, че съм заснел нещо хубаво, но най-близките ми хора дадоха знак, че може и да не е така. Замислих се и монтирах отново. Появиха се нови сцени.
Как се спряхте на заглавието "Смирен"?
Хората трудно могат да бъдат смирени. В един момент може да сме, а в следващия вече да не сме. За мен е ценно човек да има идеята, че може да го направи. Важно е да имаш желание да си добър човек. Никой не е идеален, но е хубаво да се стремим да живеем малко по-честно. Героите във филма не са смирени, но се опитват. И това разминаване води и до смешното, което се вижда във всяка нелепа ситуация. Чехов, например, е смятал "Чайка" за комедия. Смешното се усеща при тоталното разминаване между очакванията на персонажите и случващото им се, но то го прави и трагично.
В документалното кино разказвате историите на другите, а в игралното като че ли собствената си.
Не е съвсем така. Хем разказвам моята история, хем не. Това бе и най-интересното, че някои неща са от една страна лични, а от друга – съвсем не са. Идеята бе да се фокусирам около случващото се с главния герой, документалист като мен. Съсредоточихме се върху няколко дни от всекидневието му и не показваме нищо извън него.
Опитът ви в документалното кито като че ли влияе и на подхода ви в игралното. Голяма част от участниците са натуршчици, но избирате главния ви герой да е изигран от професионален актьор – Христо Петков. Разкажете за избора ви при ролите.
Наполовина са професионални актьори, наполовина - натуршчици. Аз сам си направих кастинга. За мен беше любопитно да намеря интересни образи, да са истински и да ми е приятно да работя с тях.
Различен ли бе подходът ви към професионалните актьори от този към непрофесионалните?
Не бих казал. Просто знаех, че натуршчиците не могат да изиграят нещо, което не чувстват и не са преживели. В същото време те може да са по-истински, да носят автентичност. Актьорът от своя страна има по-голям диапазон и може би му е по-интересно да изиграе нещо, което не е.
С какво ви спечели Христо Петков?
Той се появи на по-късен етап. За ролята му бяха предвидени други актьори. Познавах го, но не си представях, че ще играе тази роля. Отидох в Народния театър да гледам една пиеса. Видях го как тича през улицата и по-късно осъзнах, че той играе в постановката. Направих кастинг с него и се получи страхотно. Той е актьор, който е известен, но в същото време не е използван целия му диапазон. Може би режисьорите го вкарват в определен типаж на полицай или престъпник, на по-груб образ. Това всъщност важи за всеки човек – хората си изграждат една представа за някого и цял живот го виждат само в тази му светлина.
Посвещавате игралния си дебют на образ, чийто начин на мислене познавате, тъй като по нещо прилича на вас, а как избирате героите си в документалните филми?
То е като влюбване. Искаш да разкажеш историята. Самата тя е малко драматична и човекът е в особено състояние. Много хора имат силни преживявания, но не всеки е готов да ги разкаже. Наясно съм, че в документалното кино не може да покажеш всичко, защото разказаш реалната история на определен човек и може да го нараниш, докато в игралното кино не се притесняваш от това. Хората просто играят и това не са те. Правиш неща, които в документалното може да се приемат като неетични.
Започвате филма преди появата на COVID. Сега като че ли времето е съвсем различно. Как ви се отрази пандемията като режисьор?
Най-неприятното беше, че преди се прегръщахме, а в следващия момент всеки се пазеше и то от близките си. Появи се страх у хората, че могат да си причинят нещо лошо един на друг. Не става въпрос за природно бедствие като пожар и наводнение, а се появи идеята, че всеки човек потенциално може да те зарази и убие с присъствието си близо до теб.
А след опасността от "невидимия" враг дойде и твърде видимият – войната.
Войната е всекидневие на много хора по света. Може би сега е различно, защото Украйна е по-близо и затова сме много по-ангажирани. Много ми е тежко за всичко случващо се. Руснаците се оказаха големи шовинисти. Все едно турците да кажат, че Кърджали е тяхно. Да решат, че щом 500 г. сме били при тях, отново трябва да се върнем. Какво като някога украинците са били в една империя с руснаците. Те вече са различни хора и не искат Русия на Путин да им казва какви са и какви трябва да бъдат. Тази отвратителна война сее такава омраза между близки по принцип хора, че раните, които нанася няма да се излекуват поколения напред.
Като човек на изкуството, какво е мнението ви за руската култура, към която в момента се наблюдава дистанциране?
Що се отнася до хората на изкуството - Чехов ми е сред най-любимите автори. Той е писал велики творби, които се играят в цял свят, а пиесите му са ситуирани в един определен исторически период в Русия. Хората навсякъде го разбират. Руската култура е голяма, но днешната не прави така, че да повлияе да не се случва това, на което сме свидетели.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар