Обитателите под водата се движат различно от онези на сушата. В спецификата и същевременно в симбиозата между двата свята ни потапя филмът на Кристиян Пецолд ("Феникс", "Транзит") - "Ундине".

Това е името и на главната героиня (Паула Беер), което в превод означава водна нимфа. Режисьорът съживява митологичното същество, за да ни подскаже, че повечето легендарни любови между хората и водните същества, са обречени. Това го чуваме още в първите реплики във филма, когато Ундине се налага да се сблъска с несподелената си любов към Йоханес (Якоб Матшенц).

Предупреждението й, че ако той я изостави, тя ще се наложи да го убие в началото изглежда изненадващо, но само до момента, в който не усетим, че Ундине не е от този свят, а следва поведението, което й поверява митологията.

Пецолд ни вмъква във всекидневието й на уредник в музея, където акцентът на героинята пада върху променящия се с годините Берлин. Ундине описателно намества архитектурните пластове на града, а начинът, по който увлича посетителите към историята и предизвикателството към тях да откриват точното си местонахождение, привличат Кристоф, подводен водолаз, изигран от Франц Роговски.

Режисьорът се заиграва около идеята, че човек, работещ под водата се влюбва в нимфа на сушата и макар той да я повежда из водните дълбини, то тя е тази, която хвърля водолазния костюм, плувайки необезпокоявана из мътната среда, съпроводена от намиращия се наблизо мустакат и внушителен сом Гюнтер.

Визията в "Ундине" преплита внимателно приказката с реализма. В разразилата се любов между главните персонажи има нещо мистичично, което не спира да носи усещане са присъствие на вода със счупения аквариум, заливащ и двамата, с разлятото върху стената на стаята червено вино или малката статуя на водолаз – символ на верността на чувствата им.

Камерата проследява сякаш разливащите се движения на персонажите, втренчва се в погледите им, в недоизказаното и извлича силната екранна химия между Беер и Роговски под музикалния съпровод на Бах.

Под привидно любовната интрига, "Ундине" е и филм изследващ непреходността в човека. Ако сградите, които показва героинята като служител в музея могат да сменят облика си, то емоционалното състояние у хората остава непроменено в годините. Така е и с митологиите, устояли на времето, потопени дълбоко в човешкото съзнание.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: