Когато през 2009 г. Здравко Григоров и Ангел Хаджийски стартират първото издание на Sofia MENAR, правят събитие с десетина филма от Близкия изток и Северна Африка и само си мечтаят да не падне нито една прожекция. На откриването показват иранския филм "Плачът на мравките" на Мохсен Махмалбаф. Точно тогава се случва някакъв сериозен проблем със столичната топлофикация и в Дома на киното се оказват без парно.  Двамата решават да раздават чай на всички зрители. Нещо, което на присъстващите им се сторило странно, но всички с усмивка приели топлата чаша чай в студения салон. Оттогава тази приятелска връзка със зрителите продължава.

Не само, че не пада нито една прожекция на първото издание, но Здравко и Ангел имат и няколко допълнителни прожекции, което им показа, че успешно събират зрители и за непознатото кино на МЕНАР.

От днес стартира и 14-ото издание на форума, като откриването е в Дом на киното от 19.00 часа с палестинския филм "Между рая и земята" на Наджуа Наджар.  В тазгодишния форум акцентът пада върху Централна Азия и в селекцията влизат няколко филма от Казахстан, Киргизстан,Узбекистан и Таджикистан - кинематографии, които са малко познати за българския зрител. Продукциите може да видим както на голям екран в киносалон, така и в Neterra Tv+.

Кое е по-сложно – да създадеш нещо ново или да поддържаш проект, който вече е създаден?

И в двата случая е трудно. Когато стартирахме преди 14 години никой не знаеше нищо за нас и трябваше да полагаме големи усилия, за да се доберем до дадено заглавия. Световните разпространители не са много отворени към нови запознанства, още повече към фестивали, които изцяло се самофинансират и не могат да предложат високи такси за заглавията от техния каталог. Когато имаш вече успешен проект пак е трудно, защото трябва да поддържаш добро ниво на селекцията, за да задържиш зрителите пред екраните.

И тази година фестивалната програма има своите акценти, сред които по традиция е и киното на Иран. Това може би е и най-познатата кинематография от представените от вас. А кои са най-слабо представените?

Традиционно киното на Иран е най-силно застъпено в програмата на МЕНАР, защото това е водещата кинематография в региона – с най-много заснети филми и с най-силно участие в международните фестивали. От миналата година включваме филми от напълно непознатото африканско кино. Тогава показахме камерунския филм "Дневникът на рибаря", а тази година сме включили една много свежа комедия от Танзания – "Муласи". История за четири нереализирани юристки, които решават да се отдадат на живота с едно вълнуващо пътуване из Танзания.

Как селектирате продукциите в програмата?

Все по-трудно с годините. В началото нямахме почти никакъв избор и се налагаше да се молим разни филми да попаднат в програмата. Сега вече получаваме стотици заглавия целогодишно, от които трудно се ограничаваме до 35-40 филма, които да стигнат до зрителите. Гледаме филми, правим списъци, слушаме препоръки и през октомври идва най-сложната част с окончателната селекция на фестивала.

От миналата година фестивалът освен в кинозалите, влезе и на малкия екран заради пандемията. Как гледате вие на това онлайн фестивално присъствие?

Възможността да се гледат филмите и онлайн само обогатява фестивала. Миналата година имахме отзиви от съвсем нови зрители, които живеят в населени места без киносалони, хора, до които филмите не са стигали. Сега вече покриваме цялата територия на България и стига да има интернет МЕНАР е достъпен за всички. Има и още един голям плюс на онлайн излъчването. Започнахме да включваме филми, които имат много ограничен кръг зрители, филми, които не предполагат интерес за широката публика, но пък са интригуващи за тесен кръг от специалисти в дадена област. Страняхме от такъв тип филми преди, защото чисто финансово такива филми не са изгодни за киносалоните, но сега, когато не гоним брой продадени билети, тези филми са добре дошли в програмата на МЕНАР.

Кои са вашите фаворити на тазгодишното издание?

Има филми, към които искаме да насочим вниманието на зрителите. От акцента върху Централна Азия, такъв филм е казахстанският "Зере" – тежка, плътна история с чудесен актьорски състав. Турският филм „Два типа хора”, който ще има единствена прожекция в Дома на киното на 20 януари, иранският „Костенурката и охлювът”, за който сме изключително горди, че сме домакини на световната премиера, която ще е на 17 януари.

Освен игрални, представяте късометражни програми, документални филми. Стана ли българският зрител любопитен и към другите форми в киното, освен игралното?

С годините документалната програма на фестивала намери много почитатели. Тази година има две допълнителни тематични селекции с документални филми: Фото МЕНАР и Кервансарай. Първата е с невероятни филми, представящи известни фотографи, които препоръчваме да се гледат на голям екран: "Египет отвисоко" на Ян Артюс-Бертран, "Окото на Истанбул" за Ара Гюлер и "Път към сърцето" на Колин Финли, а втората селекция е с филми за пътешественици. Като заглавието, което горещо препоръчваме на всички е "Пътищата на пилигрима", описващ четирите най-известни поклоннически маршрута в света: Пътеката на инките в Перу, Камино де Сантяго в Испания, Тихоокеанският хребетен път в Щатите и Кумано Кодо в Япония.
Късометражната програма винаги е имала своите почитатели и ние се стремим всяка година да показваме 10-15 късометражни филма от региона. Тази година кратките истории са налични само в пространството на Neterra Tv+.

Може ли да се "възпитава" една публика – вие разчитате много на обратната връзка на зрителите?

Още от първото издание на фестивала връзката с публиката ни е много силна. Хората знаят, че ние двамата стоим зад фестивала и се обръщат директно към нас както с похвали, така и с порицания. Целогодишно обсъждаме какво да се включи в предстоящото издание, зрителите ни споделят какво очакват, какви акценти да поставим, къде сме сбъркали и защо сме програмирали дадени заглавия. Тази връзка ни е много ценна и държим комуникацията да продължава, защото какво е фестивал без публика и филм без зрители.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова

• Sofia MENAR
• Ангел Хаджийски
• Здравко Григоров