Снимка: Булфото
fallback

Още с първия си филм "Love.net" Илиян Джевелеков улови търсенията на българите и ги привлече да гледат  родно кино. Темата за това как новите технологии влияят на реалните отношения между хората е продължена и във втория му филм "Вездесъщият". Тук обаче въпросът задълбава до степен нужно ли е да стигаме толкова близо до някой и можем ли да понесем истината, както за него, така и за нас самите. Филмът тръгна от 13 октомври в кината и се нареди на първо място по гледаемост за уикенда със 7 998 зрители.

Захващате темата за виртуалната реалност и в предишния ви филм "Love.net". Това ли е най-голямото изкушение на съвременния човек?

Промяната, която предизвиква развитието на технологиите в хората е толкова голяма и се случва ежедневно, че изследването на тези процеси си струва. Човек може да стигне до любопитни и стряскащи изводи.

Воайорството е тема, която е позната не от вчера. Кое е по-стряскащото - че човек иска да гледа или че иска да се показва? Ексхибиционизмът ли е  днешния отговор?

Има няколко проблема, които правят кръгът затворен и порочен. И това, за което говориш е част от причините да се получи този порочен кръг. Старият нагон за воайорство вече е много улеснен с развитието на технологиите и достъпността на скрити камери, устройства за подслушване, джипиеси. В същото време тези тайно направени записи, когато намерят своя живот в публичното пространство, показват колко голям, настървен глад има към тях. На всичкото отгоре медии и телевизии, онлайн издания са в основата да тласкат напред предлагането на подобни продукти. Те ги търсят и ги публикуват, за да си правят  рекордните тиражи, благодарение на подобни материали, които често са далеч от човешката почтеност и морал.

Oще по темата

От една страна във "Вездесъщият" разглеждате виртуалното изкушение, но във филма има и реално изкушение – алкохола.

Без да подценявам опасността от алкохола, когато се прекрачват границите и се превърне в болест, във филма той е по-скоро детска играчка като изкушение и проблем, в сравнение с основната тема – нахлуването в личното пространство на другите.

Извеждате и темата за това как човек обича да се прави на Господ, но после му е трудно да се справи с отговорността.

И не само. Човешката психика и човешкият ум имат лимити. Неслучайно Вездесъщият е един – Бог. А когато някой си помисли, че може да бъде Бог, обикновено сее страдание и после горчиво съжалява.

Във филма сте освен режисьор и продуцент. Кое надделя у вас по време на снимките?

Слава Богу, режисьорът. За да се случи това съм изключително признателен на моите партньори в Мирамар - Матей Константинов и Георги Димитров. Те имат и ключови творчески роли във филма. Матей е автор на сценария, заедно с мен, негово дело са по-голяма част от диалозите, които много харесвам. Работата на Жоро също е извънредно важна, тъй като той прави много за визията на филма. Всеки един от нас  е съвместявал по няколко роли.

В "Love.net" бе предизвикателство да превърнете чатенето между персонажите в нещо, което стои добре на екрана. А кое бе сложното във "Вездесъщият"?

И тук имаше предизвикателство. Трябваше да съвместим визията на класическата кинокамера с тази на скритите камери. Част от тях са статични, но има и такива кадри, заснети с шпионски очила, които всеки от нас може да си купи от магазина. При това на не много висока цена, а изумителното е, че качеството им е HD. Това бе предизвикателство, но благодатно, защото даде вкусна различност на визията на целия филм.

Главният герой слага камера, за да открие кой краде в дома на баща му, а се подхлъзва и сам се превръща във воайор. Границата се оказва къса, вие имате ли усещането, че може също да се подхлъзнете?

Важно е да кажа, че ние бягаме от дидактиката и не искаме да даваме уроци и да размахваме пръст. Все пак имам право да споделя, че не бих направил нещо подобно от тук нататък. Много сме дълбали в тази тема и сме се нагледали на абсолютно автентични ситуации, с които  изобилства не само интернет пространството, но и емисиите на телевизиите. Не бих подслушвал близките си хора, нито пък бих ги снимал тайно. Човек трябва да знае точно толкова, колкото може да понесе...

Предварително сте избрали актьорите, които ще играят във филма. Тази "информация" с техните образи помогна ли за написването на сценария?

Със сигурност, но това е азбучна истина. Много по-лесно е да се пише сценарий, когато си наясно кой ще бъде актьорът, който изпълнява съответната роля. В процеса на писане напредвахме и започнахме да си представяме някои хора. Те бяха наши фаворити. Да, проведохме кастинг с тях, но не сме търсили други актьори за голяма част от ролите. Така се случи, например и с Весела Бабинова. След като се запознахме, и започнахме да общуваме и да се опознаваме, някои от личните й качества  са вкарани в тези на нейния персонаж. Така стана по-органично и хубаво.

Във филма участват актьори с голям опит в киното и такива, които правят първите си стъпки в него. Усещаше ли се разлика по време на работа?

Не е имало проблем. Основното бе да има добра атмосфера на терен. Слава Богу се получи и не виждам друг начин да се направи нещо добро, защото това е интензивен и продължителен труд. Най-правилното е всеки да си знае мястото, да е наясно с ролята си. Направихме така, че да има добра атмосфера на терен, независимо дали някой от актьорите е по-известен или има първа изява в киното. Имаше уважение и беше приятно, делово, по същество.

Кой е най-сложният за вас момент по време на правенето на един филм?

Най-трудно ми е писането на сценария. Трябва да имам достатъчно опорни точки, които да ми позволят да вярвам толкова дълго време в един проект и да не загубя вдъхновение и ентусиазъм. Все пак след написването на сценария те чака още поне година работа и ако си направил грешка и не си заложил на нещо добре замислено, няма как да очакваш добър резултат. Затова и този период е най-труден. Тежко предизвикателство е и монтажа. Там също е валиден въпросът със съмненията. Можеш да направиш пет версии на филма, но коя е най-добрата? На практика, по време на монтажа продължаваме работата по сценария. С Александра Фучанска - режисьор на монтажа на филма - сме работили половин година абсолютно всеки ден по 12 часа и накрая напипахме верните пропорции и верния разказ.

В България част от киното ни остава негледаемо за голяма част от аудиторията. Причините са много и различни. Това, че вие снимате реклами, помага ли ви, за да знаете накъде точно да насочите зрителя и да го привлечетете, да уловите пулса на аудиторията?

Вероятно има отражение, но познавам хора, които също снимат реклами, а филмите им не са комуникативни.

Гледате ли българско кино?

Опитвам се, но има филми, които искам да гледам и не мога, защото имат няколко прожекции и изчезват. Просто ги няма. Разминаваме се. Въпрос на личен избор е как подхождаш към продукта си. Ние искаме хората да гледат филма ни.

 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

fallback
fallback

Коментари Напиши коментар

22

Анонимен

преди 6 години

Някой друг от хранилката ще се появи ли, за да защитава режисьорския напън? :)

21

Анонимен

преди 6 години

Убеден съм, че филма ще бъде добър. Съдейки от преднишните филми Мирамар работят много професионално.

20

Emo

преди 6 години

Филмът е много свестен. Просто го гледайте, преди да го оценявате :)

fallback