Киборг в екзистенциална криза с "Дух в броня"

Снимка: Форум Филм

Темата за изкуствения интелект и неговата двойнствена природа отдавна е похитена от киното, а режисьорите се надпреварват да представят сюрреалистичните си идеи и хрумки още от "Метрополис" на Фриц Ланг и "Франкенщайн" на Джеймс Уейл.

Именно синтетичния индивид е в центъра и на новия филм на Рупърт Сандърс "Дух в броня". Продукцията е вдъхновена от манга анимето на Масамуне Широу "Кокаку Кидотай", появило се през 90-те години, следващо похватите на фантастичния жанр и по-специално киберпънка и успяло да омагьоса и западната аудотирия. Като сред най-вдъхновените са братя (днес сестри) Уашовски с "Матрицата".

Сандърс ( "Снежанка и ловецът") прави реверанс към оригиналния сюжет и ни отвежда във футуристично бъдеще, където машините са по-често срещани от хората. Главният герой е Майора (Скарлет Йохансон), свръхсилен хибрид между човек и киборг, намиращ се в екзистенциална криза.

От една страна образът на Йохансон строго следва указанията да се бори с престъпни умове, можещи да спамят с виртуални вируси, убиващи в реалния живот. Същевременно е завладяна да търси миналото си, когато е била съвсем обикновен индивид.

Докато материята й се разпада, става невидима и е неподвластна на гравитацията, образът й напомня на женски еквивалент на "Терминатор". В същото време Майора изпитва душевни терзания, поставяйки общочовешки въпроси за съхранение на духовни ценности и идеали.

Макар и да не притежава толкова философски пластове, колкото има в продукцията на Широу, "Дух в броня" влиза със смела заявка за достоен представител на жанра си, съчетавайки визуална смелост с постмодернистични и постхуманни търсения.

Атмосферата е пленително запълнена от плуващи във въздуха риби, лееща се бира, мощни возила и виртуални образи на хора и сгради, показващи какво ни чака в не толкова далечното бъдеще, когато всички ще предпочитаме да сменим черния си дроб за по-съвършен, който ще ни позволява да пием повече алкохол в баровете.

Сандърс противопоставя подобрената синтетика с човешката воля, слива границата между виртуално и реално и осъжда експлоатиращото отношение на мегакомпаниите върху отделния човек. Също така поддържа динамично темпо, запълнено с мощни престрелки, атрактивни бойни сцени и може да се похвали с добро ниво на диалозите.

Във филма има яркоизразени второстепенни персонажи като този на Такеши Китано (Дайсуке Арамаки), на Жулиет Бинош ( д-р Олет), на Майкъл Пит (Кузе) и на Пилу Асбек (Бато и Каори Момой).

Все пак римейкът е лишен от мъдростта на оригинала, търсещ повече въпроси, отколкото отговори, следвайки същността на човешката душа в нейната дълбочина и трудна определимост. Сандърс прави обратното. Във филма му всичко изглежда прецизно ясно, сякаш надявайки се зрителите послушно, като роботи, да попият видяното.