Кристина Николова: На терен се чувствам като у дома си

Кристина Николова неведнъж е заставала зад камерата като оператор. Вярва, че този свой правилен усет към снимането е наследила от родителите си, които са кинаджии. След няколкото документални нейни проекта, може да видим и игралния й филм "Вяра, любов и уиски", който излиза у нас на 1 ноември. "Роуд мууви", което връща главната героиня Нели, живееща в САЩ към спомените, към родината, приятелите и любовта.

Самата вие живеете в САЩ от доста време. Доколко е лична историята за "Вяра, любов и уиски"?

Живея в Америка от 15 години и всяко лято като емигрант се връщам тук и както баба ми казва - се държа като "вързана и пусната". Винаги е трудно да си тръгна от България. Дотолкова има истинност в историята, разказана във филма, базирани на тези лета, в които се влюбвахме и се държахме така, както персонажите. Но не е имало и един човек, който да обичам толкова, че да остана. Така че в това отношение, ако съществуваше такъв, към който да изпитвах толкова силни чувства, колкото към мъжа ми, може би щях да остана. Но така се получи.

Идвайки си в България, какви разлики забелязвате у нас? Главната ви героиня трудно й се оставаше, но още по-мъчително прие заминаването си.

За мен България е като сън. Усещам я все една и съща. Всеки път, като съм тук, се чувствам щастлива. Приятелите ми са тук, топло е. Дори се заговорихме с моя съпруг колко хубаво би било да живеем в България. Има неща, които са доста по-напред от САЩ. Имам бебе и забелязвам, че отношението към ваксини и гледане на деца е доста по-напред. В Америка е по-плашещо, има много аутизъм. Идеите за кърмене не се приемат добре. Надявам се и във филма да не излиза, че съдя с нещо страната, защото не съм искала това.

По-скоро имаше силен контраст за това как спортуват в Америка, докато тук се наливат с алкохол.

Е, не е ли вярно? Но всъщност в Америка хората са много по-дебели и живеят доста по-нездравословно. Изключение правят няколкото големи града като Ню Йорк, Лос Анджелис и Сан Франциско, където хората много държат на себе си. И аз спрях да пия и пуша там, но връщайки се в България, виждам, че и повечето ми приятели са спрели да пият и пушат покрай децата си.

Освен игрално снимате документално и експериментално кино. Кое е най-голямото предизвикателство?

Някои неща са по-трудни от други. С последния филм, който снимах с мъжа ми, намерих предизвикателство в това, че бях бременна по време на целия снимачен период. Започнахме, когато бях вече в осмия месец и родих в последния ден от снимките. На терена започнаха контракциите ми, съпругът ми довърши филма. Така че това ми беше трудно. Като жена винаги съм се борила за равенство и никога не съм получавала нищо наготово. По никакъв начин в тази професия мъжете и жените не сме равни в работа. Особено като имаш дете, те отписват моментално. Исках да докажа на себе си, че мога да се справя и бременна на терен. Предизвикателството всеки път е различно. Последното беше това.

Заставали сте зад камерата и като оператор. Това даваше ли ви шанс да се намесвате в работата на Александър Станишев?

О, много, миличкият Сашо. Добре, че сме добри приятели. Случвало се е дори да му взема камерата и да снимам от ръка. Между другото имам доста повече опит като оператор, преди да започна да снимам като режисьор. Снимала съм със Зорница София двата й документални филма. Много обичам да снимам като оператор. Даже си мисля, че съм добра в това и заради гена. Баща ми е Георги Николов.

Да, така е, а майка ви е Емилия Стоева. Отивайки в Америка, започвате да учите икономика. Може ли да се каже, че семейната среда е повлияла на вашия избор да започнете да учите кино в САЩ?

Мисля, че да. В началото не съм имала намерение да се занимавам с кино. Но като реших това, се усетих у дома си. Може би има връзка и с това, че съм изкарала цялото си детство по снимачните площадки. Много съм си играла с намиращите се наоколо деца. Баща ми снимаше много с Иван Ничев. И досега се чувствам комфортно на терен. Има значение наистина това, че семейството ми е било такова. Остава ти нещо в кръвта.

Сега какво ви казват родителите ви, гледайки вашите филми?

Гордеят се с мен. Много ми помагат. Баща ми е продуцент на този филм. Много е лесно да се работи така. Искрен е с мен. Казва ми, че харесва филма и, че следващият път ще мога още по-добре.

Кръстили сте филма "Вяра, любов и уиски". Уискито ли дава вяра за любовта или...

Уискито постепенно се заменя с надежда. И това са трите неща, които ти трябват да живееш щастлив живот. И ако някое от тях липсва, лесно се отива към уискито.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase