Престъпно близо до „Блясък“-а

Снимка: Форум Филм

Филмът е „Блясък“. Режисурата – поверена на София Копола, която използва реално случили се събития, в които група тийнейджъри (изиграни от Ерин Даниелс, Стейси Едуардс, Гавин Росдейл, Таиса Фармига, Лесли Ман, Ема Уотсън), влизат с взлом в къщите на холивудски знаменитости и си тръгват от там с каквото си харесат – от „парцалки“, струващи купища пари до свръх скъпи бижута.

Любопитното във филма на Копола е, че трудно може да се определи кой е жертвата и кой виновника. Част от обраните звездите имат същото поведение като тези, които са ги ограбили. Кръгът е затворен.

Като фон на историята вървят телевизионни новини от сорта на това как Линдзи Лоън е хваната да краде, осъдена е на поредна пробация, заради шофиране в пияно състояние.

А всяка слабост на холивудските знаменитости е уловена от тийнейджърите и превърната в култ. Защото Холивуд е възпитала преклонение към „лошите“ много отдавна, дори преди Бони и Клайд – въпреки че именно този филм използва режисьорката - носителка на „Оскар“ като цитат.

София Копола ни вмъква в пустите домове на холивудските звезди – като ни позволява да надникнем под леглата им, да се шмугнем под завивките в спалнята им. В същото време не ни остава равнодушни към купищата вещи, които звездите кътат в огромни дрешници.

Историята е проследена от разказите на вече заловените младежи. Често тяхното разкаяние е „подгрято“ като паралел от реално случилото се и така контрастира на привидното примиримост и съжаление. Акцентът е именно върху изграденото от обществото лъжливо и неискрено чувство за хуманност. Същото, което грамогласно изтъкват и т.нар. знаменитости.Същите празни думи изговарят и заловените ученици.

Всъщност Копола ясно показва, че главните й персонажи не са имали проблеми с парите, не са от гетото и бедните квартали. Те не са крали от необходимост, а просто, защото са заразени от шума, дискотеките, наркотичните опиати, които напомпват изкуствено самочувствието – и на звезди, и на крадци.

Често Копола оставя камерата и само снима разговорите на тийнейджърите, подобно на реалити. Така режисьорката улавя липсата на истинска мотивация за живот у подрастващото поколение, липса на реални цели, на лично вдъхновение.

Каквито звездите, такива и децата. Смущаващо описано от Копола, но факт. Расте въздухарско поколение, но то е продукт не само на тези, които обществото е обявило за знаменитости, а най-вече на родителите, които нямат нищо против децата им да станат същите известни т.нар. звезди...