Последният му продуцентски трилър описва историята на две малки момичета, които са израсли в гората. Дотук сюжетът напомня за „Тарзан“. Само че децата са отгледани не от животни, а от призрак, и то доста ядосан, който иска да намери собственото си дете. Покрай тази любов съвсем небрежно е вмъкната и идеята за силното и прекалено вкопчващо отношение, което почти всяка майка проявява към отрочетата си.
Странното съчетание на оживели невръстни хлапета в пущинака шокира местното население. Малките са открити и прибрани от своя чичо Лукас (Николас Костер-Валдау) , който ги осиновява заедно с приятелката си Анабел (номинираната за "Оскар" Джесика Частейн) – рокаджийка, изрисувана с татуси, която изобщо не е подготвена да живее с деца, още по-малко с дивачета, отраснали с помощта на кой знае каква свръхсила.
Режисьорът Анди Мушети следва ясната структура на жанра. Знае къде да усили звука или да пусне сенките, за да усетим ужаса и страха. Потапя историята в мрачни тонове, а също така не оставя зрителя равнодушен и към драмата на страдащия от отвъдното. Плъзгайки се из човешката психология, режисьорът ни повежда из лабиринтите на хорската сетивност чрез детски рисунки и неискане да се приеме непознатото.
Стряскащото се подсилва и от непрестанната нелицеприятна гледка, в която малките - израсли при различни от приетите условия, се движат хищнически - на четири крака, светкавично изчезват, сякаш им е отнета детската невинност. Но всъщност ценното във филма на Мушети е акцентът, показващ как и най-неприемливото за хората може да изглежда мило за необременените от порядките на обществото ни.
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар