Има ли смисъл от машина на времето, щом нищо не може да промени?

Снимка: Форум Филм

Общ преглед

Когато един човек седи сам срещу себе си в забито кафене до някаква бензиностанция и спори - пак със себе си, звучи странно, дори абсурдно. Но точно това се случва на героя на Брус Уилис в “Looper: Убиец във времето”.

Режисьорът Райън Джонсън, който е автор и на оригиналния сценарий, ни пренася в недалечното бъдеще (2072 г.), в което Джо (Джоузеф Гордън Левит) е убиец, който може да се връща назад във времето, за да убива своите врагове. Така в неговото настояще жертвата няма да съществува, тялото му ще се изпарява и Джо няма да има проблеми с органите на реда. Поредният му случай обаче се оказва, че трябва да убие себе си на старини.

И така в споменатото кафене вече възрастният Джо (Брус Уилис) и Джо младши (Левит) седят един срещу друг, поръчват си неволно едно и също и спорят за машината на времето.

Сюжетът няма да разкрие по какъв начин се е променила квантовата физика в бъдеще, че да се стигне до реализацията на подобна адска машина. По-скоро ще ни хвърли в размисъл - има ли смисъл от машина на бъдещето, щом в миналото никой не се променя.

Сюжетът ще се задълбочи повече върху емоционалните аспекти, до които води подобно изобретение. Историята събира множество персонажи, всеки от които не е доволен от нещо и се опитва да го промени, без да си дава сметка на каква цена.

Героят на Брус е отчаян мъж, който иска да подреди миналите събития по друг начин, за да спаси загиналата си съпруга. Връщайки се в миналото с точен план, неговото по-младо “аз” пък осъзнава, че опитът да се промени миналото няма да доведе до реална различност в бъдещето.

До този извод стига с помощта на героинята на Емили Блънт, която се оказва майка на малко момче със свръхспособности, донесли прозвището му Буревесника – бъдещия главатар на престъпната банда.

Тук критиката сравнява сюжета с филма “12 маймуни” , в който отново героят на Брус Уилис прескачаше във времето, за да убие този, който щеше да съсипе планетата.