Юън Макгрегър оплита в мрежите си Емили Блънт

Ласе Халстрьом е от хората, които умеят да разказват вдъхновяващо за любовта. В биографията си ни е изкушавал с "Шоколад". Търсил е изход за изхабената човешка душа в “Местни новини”, а години преди това ни разкри “Защо тъгува Гилбърт Грейп”.

Може да се каже, че режисьорския му усет към романтиката тръгва още от 70-те и 80-те години на миналия век, когато снима почти всички клипове на АВВА.

Сега шведът Халстрьом хвърля стръвта около затопляне на отношенията между Близкия Изток и Западна Европа във филма “Риболов в пустинята” ("Salmon Fishing in the Yemen"). Изключително точното чувство за ирония на автора този път се крепи върху безумното на пръв поглед желание на арабски шейх (Амр Уакед) да лови сьомга в Йемен.

На въдицата се хваща амбициозната шефка на прес-службата на британския премиер (Кристин Скот Томас). Тя възлага задачата на водещия експерт по рибовъдство на Великобритания (Юън Макгрегър), според когото проектът е колкото абсурден, толкова и неосъществим.

Негодуванието му намира опонент в лицето на красивата млада представителка на богатия шейх (Емили Блънт), която пък споделя вярата на шефа си.

И докато сюжетът плава между Великобритания и Йемен, ясно се вижда, че исканията на шейха може да са възможни на теория, но са трудноосъществими на практика. Натрупалите се събития, обаче дават възможност на персонажите да се сближават, опознават и преоткриват.

Филмът, следвайки стилистиката на заглавието, умело се заиграва с политическите игри на великите сили, с медийното затъмнение и хората, опитващи се да превърнат тези, от които зависят (избирателите) - в шарани. Халстрьом умело улавя къде всъщност е границата между възможното и недостижимото, между вярата и религията. Встрани от главната сюжетна линия не са пропуснати и реалните конфликти в Близкия Изток. За съжаление към края на филма, режисьорът хвърля мрежата и към по-романтично настроените, и добре развиващото се чувство за хумор загубва ритъма си.

Все пак, ако се заредим с търпението на опитен рибар, има шанс да останем доволни на финала, който успява горе-долу да запази свежите моменти и да превърне филма в нещо като оазис в бедния ни откъм любопитни заглавия киноафиш.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase