Специално събитие в заключителната международна програма на София Филм Фест 2012 е документалната премиера на „Стоичков” на Борислав Колев (сценарист и режисьор) и Димитър Гочев (продуцент). Филмът представлява драматичен разказ за спортната кариера и бурната житейска съдба на най-известния българин по света – Христо Стоичков.

Целта на документалния филм „Стоичков” е да разбие досегашните клишета за личността му и да разкрие чувствителния човек, скрит зад образа на гениален футболист, показан с всичките му противоречия без излишен блясък. „Зрителите ще се срещнат с един Стоичков, който се различава драстично от неговия клиширан медиен образ – такъв, какъвто не го познават, и на места, където не са го виждали”, обещава филмовият критик Борислав Колев, страстен футболен фен.

Противно на очакванията, Стоичков приел предложението за филма още когато през юли 2009 г. Борислав Колев и продуцентът Димитър Гочев му се обадили по телефона и му разказали за идеята си. Малко след това обсъдили детайлите по филма и на живо, в България. „В голяма част от българските медии Стоичков е представян еднопланово, като се набляга на жълториите и негативизма. Това е и една от причините понякога да е агресивен към представители на отделни медии – един вид защитна реакция, защото много помия се е изляла отгоре му, много лъжи е чул и прочел за себе си и своето семейство. А той не понася безпардонното нахлуване в личното му пространство”, категоричен е авторът на филма за спортната ни легенда.

Снимките на „Стоичков” започнали в началото на март 2010 г. от Южна Африка и продължили на най-важните за кариерата му места в България и Барселона. Филмът е заснет за една година и четири месеца поради заетостта на Стоичков и пълното съобразяване с напрегнатата му програма. Но пък това помогнало на снимачния екип да опознае добрите футболисти.

Защо решихте да заснемете филм за Стоичков?

През 1993 г., Раймонд Вагенщайн, наш колега кинокритик и издател, ми предложи да ме командирова един месец в Барселона, след което да напиша книга за Христо Стоичков. Тогава футболистът бе в апогея на своята слава. За съжаление точно тогава излезе едно маргинално издание за Стоичков, а пазарът бе такъв, че ако бяхме дублирали книга с подобно съдържание издателят само щеше да загуби. Така че
Специално събитие в заключителната международ- на програма на София Филм Фест 2012 е документалната премиера на „Стоичков” на Борислав Колев (сценарист и режисьор) и Димитър Гочев (продуцент). Филмът представлява драматичен разказ за спортната кариера и бурната житейска съдба на най-известния българин по света – Христо Стоичков.

Раймонд се отказа от реализацията на проекта. Изведнъж, 17 години по-късно, съдбата си каза своето – обади ми се продуцентът Митко Гочев („Аве”) с предложение да направим филм за Христо Стоичков. Идеята бе да направим заедно този филм, защото той разбира повече от филмопроизводство, а аз от футбол. Изобщо не се и замислих, защото, ако трябва да се направи документален филм за някоя личност от най-новата история на България, то това безспорно е Христо Стоичков. За добро или лошо, той носи в себе си характерните български черти, но в същото време е световно припознат и известен. Когато отивате в чужбина, разбирате за какво отношение става дума и за какъв респект при положение, че вече отдавна Христо е приключил с активната си кариера.

Имаше ли моменти, в които чувстваше вътрешни колебания, докато снимаше филма?
Да, категорично имах! Проектът е невероятно тежък, защото има много архивен материал, а освен него сме заснели общо 80 часа оригинален материал в България, Южна Африка и на два пъти в Барселона. Човек с много повече опит в документалното кино би се озорил какво остава за мен. В два случая имах колебания. Първият бе, когато се върнахме от Южна Африка. Снимахме в Етрополе и в София. Разделихме се с Ицо с уговорка на другия ден да се чуем, за да продължим снимките. На другия ден започнах да звъня, звъня, звъня… и така цели два месеца. Ни вест, ни кост от Стоичков! Той просто изчезна като Джингиби. Не можахме да направим с него никаква връзка. След два месеца телефонът ми звъни и насреща е Стоичков, който е готов да продължим снимките. Второто колебание бе, когато вече на ниво монтаж материалът ме затисна – останах твърде сам в един момент – и тогава на помощ ми се притекоха режисьорът на монтажа Мария Ханджиева – един изключително опитен и креативен човек и творец, и режисьорът Иглика Трифонова, едно от големите имена в съвременната българска режисура, известна с филмите „Писмо до Америка”, „Разследване” и много документални творби. Тези две жени много ми помогнаха в организацията на материала. Винаги ще им бъда благодарен за това, което направиха.

Какво научи за себе си от Христо Стоичков?

Запомних един много важен съвет от Христо Стоичков: „Никога не казвай „Аз!” В „Никога не казвай „Аз!” „Стоичков” закрива София Филм Фест 2012 моменти, когато говори за най-големите си успехи във футбола – с „Барселона”, с Националния отбор… дори като носител на „Златна топка”, той винаги казва „Ние!” Ако не е отборът, той не би имал този успех. Същото важи и за мен – ако не бяха Мария Ханджиева и Иглика Трифонова, както и всички останали колеги, аз нямаше да направя този филм.

Какви са Вашите очаквания, след като филмът е готов?

Сега предстои най-важният мач на филма – този със зрителите. Това е Стоичков, и по дефиниция ще предизвика интерес в хората. Рискът е много голям, защото, ако направиш нещо калпаво за Стоичков никой няма да ти обърне внимание. Все пак самият факт, че с нашия филм се закрива един от най-престижните филмови фестивали в света, е индикация, че сме постигнали нещо. Мисля, че заради своя герой филмът има потенциал да бъде най-гледаният в българската история след 1989 г. Това нещо не се боя както да го мечтая, така и да го изричам на глас! Защото, ако Стоичков се боеше да мечтае, нямаше да постигне този феноменален успех.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase