Румънският режисьор Габриел Ахим е създал наистина забележителен филм, в който я има цялата епоха на късния соц – от тъпите и политическите вицове, през записването на футболни мачове на домашно видео, до абсурда на човешките отношения в една средно голяма фабрика. Филмът „Сънят на Адалберт”, който участва в Международния конкурс на СФФ, е едновременно социологическо изследване на близкото минало, черна комедия за безопасността на труда и сериозен размисъл за детайлите и механизмите в едно стигнало до абсурда на съществуването общество. А също така и експеримент – не само на техническо и не само на емоционално ниво. Защото според режисьора двете са неразривно свързани.

Защо предпочетохте да заснемете филма си в този формат?

Избрах да заснема филма си на VHS, тъй като не се интересувам само от структурната и наративната страна на историята, но и от материалността на филма. От това какъв материал би съответствал на дадена история, за да бъде разказана. И VHS-форматът беше най-подходящият за един такъв разказ от 80-те, какъвто имаме в „Съ-
нят на Адалберт”. От друга страна, този избор е един вид влизанев историята (така започва филмът: с домашен видеозапис на футболен мач, и то не на кой да е футболен мач – б.а). Той влияе на зрителя на ниво емоционална памет. Ако този филм беше заснет на 8-милиметрова лента, със сигурност нямаше да има този емоционален ефект на „влизане в историята”. Това са двете основни причини.

Атмосферата в този филм, особено на нас тук в България, които имаме много сходна история на късния социализъм с вас (като изключим начина на падането на режима, разбира се), ни говори страшно много. Но начинът на движение на камерата е различен...

Да, това отново е въздействието на ниво емоционална памет. Наблюдавах младите хора в Румъния, които гледаха филма ми, и всички реагираха по един и същи начин: „Леле! Наистина като в онези времена!”... За мен подготовката беше сложен процес, защото трябваше да се правя почти на археолог, за да намеря камера, с която да заснема филма по този начин. Самите създатели от JVC не са имали предвид в онези времена, че някой някога ще използва подобна техника в киното. Това е доста неизплатим процес и механиците, познаващи тази техника, направо ни ожалиха.

Имате ли статистика за други подобни филми в съвременното кино, заснети на VHS по някаква специфична причина?

Бях доста изненадан, когато открих, че американският режисьор Хармъни Корин е направил филм на VHS по същото време, когато аз снимах своя филм. И така, тези два филма, неговият и моят, са единствените
в световното кино, снимани на VHS, доколкото знам.

Във филма Ви се забелязва сериозен интерес към детайлите. Ще дам пример с портрета на Чаушеску, който един от работниците във фабриката носи обърнат с главата надолу в една уж незабележима сцена от филма...

Интересувам се от детайлите, защото мисля, че и в киното, както и в реалността, детайлите са тези, които създават живота. Не големите истории, а малките детайли. И смятам, че ако един режисьор е сляп за детайлите, то и филмът му ще се получи сляп.

В началото на филма – все пак действието се развива през пролет- та на 1986 г. – отново, сякаш между другото, се споменава и аварията в Чернобил.

Да, защото филмът се занимава със здравето и безопасността на труда. Основната история разказва за едно възсъздаване на инцидент във фабриката, където работят героите.

И тази тема за безопасността на труда, този „малък” инцидент на работното място, се проектира върху
голямата тема за най-сериозната авария на епохата... Целият филм носи и един почти сюрреалистичен заряд, въпреки че на пръв поглед е поклон към соц-абсурдизма (дори има буквални цитати от Бунюел, имам предвид например срязването на окото). Само че има и една конкретна сцена с една лисица в едно заснежено поле, която си е съвсем сюрреалистична...

След 40 години, когато напиша автобиографията си, ще разкажа за тази лисица. Обещал съм си във всички свои филми да имам по една такава метафорично-мистериозна сцена и един ден – след 40-50 години – да разбуля тайната.

Идвате на СФФ не само за да представите филма си, но и за да участвате в София Мийтингс. Какъв
ще е следващият Ви филм?

Опитвам се да направя триптих от филми. Първият е „Сънят на Адалберт”. Вторият ще е за първите дни на Румънската революция и за инженер, останал единствен на работното си място, докато всички са на улицата и скандират срещу режима. Това е фантастична история, в която Чаушеску се укрива точно при този герой, а той от своя страна се опитва да го спаси, като го извежда от страната. В България...

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Петя Славова