От известно време Здравко Григоров и Ангел Хаджийски освежават скучния традиционен киноафиш, като се заеха да ни доставят различното кино.

На тях дължим панорами като "Червена точка", "Едно сатори в утрото на есента", програма Късо съединение...
В момента върви техният фестивал „Цветята на Корана“, който продължава повече от месец в София, а от 5 до 11 февруари ще гостува и на Пловдив. Цялото това кино върви под шапката на „Позор“ ООД.

Позор е зрелище на сръбски, внимание на чешки... Какво е за вас?

Под това име работим вече две години. Замисълът ни беше да направим сдружение, на което хората да обърнат „Внимание”. Сега, след като това стана, се опитваме да запълним една празна ниша в киноразпространението.

От нашите филми не може да се печели, затова много от тях често незаслужено остават незабелязани от разпространителите в България. Създадохме „Позор”, за да запознаем българския зрител с малките и различни филми, които не може да се гледат в големите киносалони.

Правите панорами на различното кино, което предизвиква дискусии – веднъж заради етноса – с “Цветята на Корана”, веднъж заради сексуалността – с “Червена точка”. Задължително ли е киното да провокира дискусии?

Важно е филмите да бъдат забелязани. Това, че филмите ни са провокирали дискусия, след като са гледани, означава, че не са поредният посредствен кинопродукт. Има толкова филми, които гледаме и забравяме веднага след финалните надписи.

Това ли е вашето кино?

Гледаме всякакви филми, и то много. Докато селектираме заглавията от нашите фестивали, изглеждаме стотици продукции. Гледаме кино и за удоволствие. Много европейско и по-малко американско.

Какво е различното в тазгодишното издание на “Цветята на Корана” и доволни ли сте от това как върви панорамата в момента?

Тази година за първи път сме подготвили селекция от филми, заснети в Северна Африка. Надяваме се да предизвикат интерес у зрителите. Традиционно силната панорама от ирански филми вече се радва на голям успех.

Има няколко съпътстващи събития. Всеки може да види изложбата с фотографии „Арабският свят на фокус” в Дома на киното.

На 28 януари, отново в Дома на киното, се състоя литературна вечер, по време на която се четоха стихове от арабски и персийски поети, преведени специално за вечерта от Форума за арабска култура „Махмуд Даруиш”, а след товаше има премиера на биографичния филм за Джеляледин Руми „Мевляна: Да преминеш в духовното”.

На 1 февруари в „Евро синема” всички ще могат да опитат традиционен ирански чай, поднесен според персийските обичаи, а след това да гледат документалния филм за Персеполис „Преоткриването на Персеполис”.

На 26 февруари в „Червената къща” се проведе дебат на тема „Ислямската заплаха отново на мода”... Доста различни неща се случват в „Цветята на Корана“.

Кои филми не трябва да се пропускат?

Въпреки че религията на тези държави е една, киното на всяка една от тях има своите характерни особености.

За пореден път иранската кинематография е водещата в програмата на фестивала. Сред заглавията са „Плачещата върба” на Маджид Маджиди, „Вън от играта” на Джафар Панахи, „Толкова просто” на Реза Мир-Карими и „Зима” на Рафи Питс.

От програмата със северноафрикански филми препоръчваме дебюта на Надир Мокнеш „Харемът на мадам Осман” с Кармен Маура в главната роля, мароканския „Господарят на улицата”, алжирския „Самиа” и филма на тунизиеца Абдел Кешиш „Игра на любовта и случая”.
Тази година за първи път на голям екран у нас ще се прожектират филми от Сирия: „Капки от тавана” и „На свобода”.

Сред турските заглавия ще отбележим „Сестра ми и ружите”, с който ще се закрие фестивалът на 18 февруари, и „Две черти” на дебютанта Селим Евджи.

Една-единствена прожекция ще има филмът „Моят Марлон и Брандо”, който спечели всички балкански награди през 2008-а и е ярък пример за това, че новото турско кино няма нищо общо с новите турски сериали.

Трудно ли се прави фест в България и изобщо с какви впечатления се сблъсквате, докато работите с българските и чуждестранните институции?

За фестивала „Цветята на Корана” ни помагат Културната служба към посолството на Иран, Френският културен институт и посолството на Сирия. Обикновено ние селектираме заглавията за фестивалите и за филмите, които не можем да осигурим сами, търсим помощ от представителствата на съответната страна у нас.

В началото ни беше много трудно да ги убедим, че има смисъл от подобни събития. Интересът на зрителите доказа, че това кино се гледа, затова смятаме да превърнем „Цветята на Корана” в традиция.

Другото, освен киното е...

Пътешествия. По повод и без повод. На кинофестивали, на концерти или просто на разходка. Обичаме да пътуваме.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase