Причините се виждат още в началото на филма „Патология”. Най-вече чрез живите, надвесени над мъртвите тела, около които винаги има нещо неясно, объркано и мътно. Все гадории, сътворени от хората. Сюжетът отвращава и дистанцира от науката, която изследва нечовешкото в човека.

 

Това не е филм, който ще изненада, няма и да изплаши, но може искрено да погнуси. Жанрово „Патология” поема ясната конструкция на трилъра и се справя достатъчно добре, за да притесни нормалните и раздразни напрегнатите.

 

Главният герой е младият доктор Тед Грей (Мило Вентимиля), който има перфектната годеница, чудесните професионални способности, а от печелившата „сладка” работа го делят само три месеца стаж в градска патология.

 

Сред кабинетите и коридорите на болничното заведение  Тед открива своята тъмна страна. Ужасът започва след като героят се забърква в зловеща игра с група стажанти патолози, които професионално се предизвикват.

 

Постепенно сюжетът потъва в патологичните потайности на млади лекари, толкова амбицирани от професията си, че без да усетят, попадат в неин плен.

 

Започва тяхната игра, в която всеки се забавлява с каквото си има. Тези доктори си имат трупове, ако ги нямат, си ги набавят.

 

Тъмни коридори се редуват с червени наситени тонове, изливащи се от екрана. Мяркат се и жълти опиуми.

 

Често визията във филма е изкривена и деформирана, като наркотизираните представи на персонажите, като недомислените им действия.

 

Град от трупове залива затихналата им съвест. Детайлните им прегледи се финализират чрез сексуален ритуал.

 

 

Пълна версия Нагоре