На 27 септември почина българският поет и киносценарист Константин Павлов – автор със силно влияние върху модерната българска поезия и култура.

Познат ни е от филмите „Масово чудо“, „Чуйте петела“, „Спомен за близначката“, „Илюзия“ и други, на които той е бил сценарист.

Освен това е автор на  стихосбирките: „Сатири“ (1960), „Стихове“ (1965), „Стари неща“ (1983), „Появяване“ (1989), „Агонио сладка“ (1991), „Убийството на спящия човек“ (1992), „Елегичен оптимизъм“ (1993).

Роден е на 2 април 1933 г. в с. Витошко, Пернишко. Кариерата си като редактор започва през 1957 г. в издателство „Български писател“.

Следват участията му във вестник „Литературен форум“ (1963) и „Мултифилм“ (1965-1966). От 1966 до 1975 г. му е забранено да работи и публикува. През 1975 г. получава разрешение за работа в „Българска кинематография“. През същата година е приет за член на Съюза на българските филмови дейци.

Пет години по-късно става и член на Съюза на българските писатели.
През 1983 г. се празнува неговата 50-годишнина. Това е поводът за издадената книга със заглавие „Стари неща“, включваща стихове от първите му две книги и сценарии.

Той е между най-значителните български поети на XX век. Оригиналността му намира високо признание в чужбина още от края на 60-те години.

Стиховете му са преведени на френски, английски, испански, немски, полски, руски, сърбохърватски, унгарски и други езици.

По негови сценарии са създадени едни от най-известните експериментални български филми.

Носител е на националната награда за поезия „Никола Фурнаджиев“ за принос в българската поезия (2000), Националната литературна награда „Христо Г. Данов“ (2005) за принос към българската поезия и драматургия и към развитието на гражданското общество у нас и на Националната награда за поезия „Иван Николов“.

А през 1980 г. получава първа награда от фестивала в Карлови Вари за филма „Илюзия“.

Константин Павлов си отиде от този свят на 75 години.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase