„Гласовете на Вавилон: Клинописни плочки от изгубената цивилизация“ е името на най-новата изложба, представена в бургаския Археологически музей на ул. “Ал. Богориди” 21, съобщиха от културната институция.

Ценните експонати са предоставени от Исторически музей-Котел и могат да се видят през следващите месеци. Глинените плочки с клинопис от 6-ти век пр. Хр. са дарени на библиотеката-музей в Котел от Петър Матеев, който е известен като един от най-големите благодетели на възрожденския град.

Глинените таблички са 5 на брой, с различни размери, а върху тях са изписани важни за времето си финансови документи. Архивът на вавилонския род Егиби включва около 1700 глинени таблички, които документират финансовата дейност на рода в периода от 606 до 482 г. пр. Хр., когато Вавилон е част от Нововавилонското царство, а по-късно и от Ахеменидска Персия.

Архивът обхваща пет поколения и съдържа информация за търговия с фурми, зърно, недвижими имоти, роби, както и за отпускане на заеми и плащане на данъци. Табличките подробно описват лицата и техните роднински връзки. Най-ранната табличка е датирана 547 г. пр. Хр., а най-късната от 536 г. пр. Хр.

Клинописното писмо е най-ранната позната писмена система в света. За пръв път се появява преди повече от 3000 години пр. Хр. в Месопотамия и по точно - в земите на днешен Южен Ирак.

Върху прясно формувани глинени плочки се нанасяли символи с формата на вертикални, хоризонтални и коси клинчета, като в последствие плочките се изсушавали или изпичали.

Инструментът, с който се е “пишело”, представлявал писец от тръстика или друг материал - той бил известен по късно, като стилус. Древните писари, поради спецификата на занятието си, били дълбоко уважавани и се ползвали с висок социален престиж, като пазители на мъдростта и познанието, съхранени в текстовете.
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• клинопис
• 3000 години