Откриха уникална експозиция в НИМ

Снимка: Олег Попов

Екип на Националния исторически музей (НИМ) представя изложбата "Сакралното пространство на религиозната култура и народното изкуство по българските земи ХV – ХІХ в.".

Иновативната експозиция показва уникални образци на християнското и народно изкуство, обединени от вярата и творческия дух на българина през вековния период на липсваща държавност и свобода.

Проектът е осъществен от екип на музея, в сътрудничество с Центъра за славяно-византийски проучвания "Проф. Иван Дуйчев" при СУ "Св. Климент Охридски" и с финансовата подкрепа на Министерството на културата.

За първи път посетителите могат да видят ценни образци на църковното златарското изкуство, като таксидиотска кутия с изображение на Богородица Страдаща и позлатен кръст със скъпоценни камъни, облечена в кадифе, сребърен потир с позлата и изображения на четиримата евангелисти от XVIII в., йеромонашески сребърни пафти с колан от 1741 г.

Сред акцентите е икона от 1632 г. на светци-безсребреници, тримата лечители Св. Козма, св. Дамян и св. Панталеймон. Показани са още просфорници (печати за хляб) от Света Гора и Бачковския манастир от средата и от края на XIX в., както и ценни образци на златарското изкуство - павур (съд за ракия), изработен от позлатени пафти, притежание на старата златарска фамилия Саркесян, пафти с изображения на покровителите на златарите Св. св. Константин и Елена.

Изложените в четвърта зала икони, ръкописи и църковна утвар (предметите, които се употребяват в литургия, б.а.) показват процеса на постепенното сближаване на канонично организираната и затворена в себе си система, каквато е църквата, с народното творчество.

Могат да се видят иконописни творби на видни представители на Самоковската, Тревненската, Банската и Дебърската художествени школи, както и образци на църковната утвар и богослужебни книги – евангелия, псалтири, минеи и др.

Новата експозиция е съпътствана от програма в Детския образователен център на НИМ, казаха от пресцентъра на музея. Организирани са 4 занятия, пряко свързани с темата и предметите от експозицията – писане на великденски яйца (1 март), приготвяне на обредни хлябове (14 април), калиграфски занимания (през май) и изработване на глинени икони (през юни).