Непоказвани творби от ателието на художника акад. Илия Петров може да видим от 10 до 21 февруари в галерия "Дебют".

Тези камерни изложби: „Скици, рисунки” - 2005 г., „Пейзажи, композиции” - 2006 г., „Творби от Индия и Индонезия” – 2007 г. "Човекът, Моделът" – 2008 г., "Лицето, характерът" – 2009 г. „Рисунки” – 2010 г. „Детайлът” – 2011 г. – „Краят на света” – 2012 г., „Анна Петрова/Илия Петров” – 2013 г./, всяка година добавяха по един нов нюанс към сегашния прочит на творчеството на Илия Петров, отбелязват от галерията.

Тази експозиция е кръстена "Разкошен упадък".

Всяко ново откритие в папките на художника беше откритие за времето, епохата, нравите и пласт след пласт, се превърнаха в един своеобразен портрет на автора си. Талантът на Илия Петров не е можел да бъде пренебрегван, неговото самочувствие и авторитет, обаче дразнели онези „кариеристи, които искат да надскочат ръста си”.

И докато Илия Петров слагал в папките стотици скици и рисунки с надеждата, че може би един ден ще ги покаже, други „автори” слагали в други папки мисли и донесения, които цитирам, без редакция, за да се усети по-добре „вкуса на времето”:

„ Илия Петров е един от ония талантливи наши художници, у които особено ясно се очертава противоречивостта на тяхното развитие. От една страна у него съществуват прогресивни реалистични тенденции / главно в портретите му /, а от друга страна той плащаше данък на реакционни чужди влияния, отвеждащи го до мистика, примитивизъм и икспресионизъм...”

„Непривикнал в никаква степен към критика и самокритика, Илия Петров не само не се постара да се освободи от формалистичните си увлечения, но прие защитата и на редица по-отявлени формалисти – изказването му за художниците, завърнали се от Ромъния и пр./ като от една страна спъваше разгръщането на борбата срещу формализма в Академията и Съюза, а от друга страна се мъчеше да умаловажи и осмее редица опити за преустройство / последната обща изложба напр. бе определена от него като „крачка назад”, досъщ в съгласие с Жендов и в пълен разрез с обществената оценка на тази изложба.”

Тези донесения имали последствия веднага - нападките, водят до административни и публично-унизителни процедури. Така идва краят на един човек – след предателства, загуба на надежда и приятелства.

„Разкошен упадък” е опит да подкрепим едно друго мнение – това на проф. Иван Кирков, който казва следното за своя любим професор: „Илия Петров беше странен, самотен благородник, появил се по нашите земи като вестител на новата европейска културна традиция, приел бремето на необходимите задължения на времето си и надживял с творчеството си несъобразностите на отминаващите тоталитарни времена.

Изложбата в галерия „Дебют”, както всяка година, е покана за учениците от Художествената гимназия да се включат в традиционния конкурс за артистична рисунка на името на Илия Петров. Отличените творби от конкурса ще бъдат в галерия ”Дебют” в края на фувруари.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: