На 12 декември в Европейския парламент в Страсбург се състоя церемонията по връчването на европейската награда „Сахаров ” за свобода на мисълта. Отличието бе присъдено посмъртно на Махса Амини, 22-годишната иранска кюрдка, починала три дни след задържането й на 13 септември 2022 г. в Техеран заради неправилно носене на хиджаб. Трагичната смърт на младата жена породи вълна от протести в Иран и по света. По време на тези протести много жени демонстративно сваляха хиджабите си, разпускаха косите си или режеха кичури от косата си. Властите потушиха протестите със сила, при което според ирански празозащитницици са били убити 551 души, а близо 20 000 души са били задържани, припомня Асошиейтед прес. Осем души бяха екзекутирани в Иран по обвинения, свързани с протестите. Заедно с Махса Амини наградата „Сахаров” бе връчена и на протестното движение, което смъртта й породи, наречено „Жена, живот, свобода” - лозунга, който скандираха много от протестиращите по време на демонстрациите в Иран
На церемонията в Страсбург трябваше да присъстват майката, бащата и братът на Махса Амини, но те не получиха разрешение от иранските власти да напуснат Иран и да пътуват до Франция, въпреки че са имали необходимата виза. Техните паспорти бяха конфискувани. Вместо тях на церемонията присъства адвокатът им Салех Никбахт. Той прочете послание, изпратено от майката на Махса Амини – Моджган Ефтехари. В него опечалената жена сравняваше дъщеря си с Жана Д’Арк и изразяваше надежда, че името на Махса завинаги ще остане символ на свободата, предаде Франс прес.
Председателката на ЕП Роберта Мецола, също присъствала на церемонията, осъди иранския режим заради това, че е попречил на близките на Махса да дойдат в Страсбург. „Куражът и силата на иранските жени в тяхната борба за справедливост, свобода и човешки права няма да бъде спрян. Техните гласове не могат да бъдат заглушени”, заяви Мецола, цитирана от Франс прес.
Над 100 евродепутати от своя страна подписаха отворено писмо срещу решението на иранските власти, което цели да заглуши гласа на семейството на Махса, като му попречи да говори за скандалното потъпкване на правата на жените, на човешките права и на фундаменталните свободи в Иран. Адвокатът на семейството на Махса Амиви, приел отличието от името на близките й, пък заяви, че очаква при завръщането си в Иран да бъде арестуван, тъй като през октомври е бил осъден на една година затвор за пропаганда срещу държавата, заради това, че е разговарял с представители на медиите за случая с погубената млада жена, допълва Франс прес.
На церемонията в Страсбург от името на иранското протестно движение наградата получиха и две ирански активистки- Афсон Наджафи и Мерседех Шахинкар. Първата от тези две жени е сестра на 22-годишната Хадис, убита по време на протестите, породени от смъртта на Махса през септември 2022 г., а втората е била ранена в окото по време на протест срещу иранския режим през октомври миналата година. И двете активистки са успели да напуснат Иран по-рано през настоящата година. На церемонията те призоваха международната общност да упражнява повече натиск над иранския режим, предаде Франс прес.
Наградата „Сахаров” не за първи път отива при ирански активисти, припомня Асошиейтед прес. През 2012 г. иранската правозащитничка Насрин Сутуде и дисидентът и режисьор Джафар Панахи заедно получиха отличието заради активизма им.
Два дни преди церемонията в Страсбург, в норвежката столица Осло бе връчена Нобеловата награда за мир. Тази година лауреатката е 51-годишната иранска правозащитничка Наргес Мохамади, противничка на носенето на хиджаб, подръжничка на протестното движение на иранските жени и защитничка на правата на малцинствата Иран. Заради активизма си Наргес прекара години зад решетките. През 2021 г. тя отново бе задържана и сега се намира в затвора „Евин” в Техеран.
На церемонията в Осло столът, на който Наргес трябваше да седи, остана празен, само с портрета й върху него. От двете му страни седяха нейните две деца – близнаците Киана и Али. Днес те са на 17 години. Не са виждали майка си от близо 9 години. От 2015 г. живеят в Париж, където от 2012 г. живее като бежанец техният баща Таги Рахмани, също правозащитник и активист, прекарал в 15 години в затвори в Иран.
На церемонията двете деца на Наргес носеха черни дрехи. Те прочетоха от името на майка си традиционната реч на Нобеловия лауреат за мир. Речта е била написана от самата Наргес Мохамади и е била тайно изнесена от затвора и предадена на децата на активистката.
За иранския режим присъждането на тази награда беше огромен удар. Заради нея Наргес бе лишена от медицински грижи в затвора и от комуникации с външния свят. По време на церемонията в Осло двете деца на Мохамади, които признават, че вече не помнят гласа и лицето на майка си, прочетоха нейното слово с надеждата, че победата, за която тя се бори, не е лесна, но е сигурна, отбелязва Франс прес.
"Аз съм жена от Близкия изток, произлязла от район, който въпреки че е наследник на богата цивилизация, днес е в капана на войната и в плен на пламъците на тероризма и екстремизма", казваше в речта си Мохамади. "Аз съм иранска жена, която е горда и за която е чест да дава своя принос за тази цивилизация, която днес е станала жертва на потисничеството на един тираничен религиозен и женомразки режим", допълваше Мохамади и призоваваше международната общност да направи повече за човешките права, не само в Иран, но и по-света. В речта си Мохамади описваше Ислямската република като "чужда по самата си същност на народа си", критикуваше репресията, подчиняването на съдебната система на интересите на управляващите, пропагандата и цензурата, шуробаджанащината и корупцията. "Иранският народ с упорство ще сложи край на репресията и на авторитаризма. Не се съмнявайте в това. Сигурно е", се казваше в речта на Мохамади, предаде Франс прес. „В деня на церемонията за връчване на Нобеловата награда аз искам да съм гласът на иранците, протестиращи срещу несправедливостта и потисничеството”, добавяше тя, цитирана от ДПА.
В историята на Нобеловите награди за мир Наргес Мохамади е петата лауреатка, която получава отличието, докато е в затвора, след германеца Карл фон Осиецки, представителката на Мианма Аун Сан Су Чжи, китаеца Лю Сяобо и беларусина Алес Беляцки, отбелязва Франс прес. Наргес Мохамади е и 19-ата жена, спечелила Нобеловата награда за мир и втората иранка, отличена с нея, след правозащитничката Ширин Ебади през 2003 г., припомня Асошиейтед прес.
Двете церемонии по награждаването, състояли се една след друга, напомниха по един болезнен начин за състоянието на правата на жените в Иран, но също и за правата на жените в много страни, в които има авторитарни режими. Правата на жените се потъпкват например и в съседен Афганистан, където от над две години властват талибаните и свободите на жените са драстично ограничени. Двете престижни отличия, присъдени на иранки, целяха и да призоват международната общност да не бъде снизходителна с режими, потискащи правата на човека, в частност правата на жените, като този в Иран.
Редица военни конфликти по света също допринасят за влошаване на положението на жените. Десетки хиляди жени в Украйна и Русия са принудени да играят ролята на глава на семейството, докато мъжете им сега са на фронта в Украйна. В много от продължаващите вътрешни конфликти в редица страни по света изнасилванията на жени и на момичета са смятани за своеобразно оръжие.
Правата на жените са застрашени и в страни, в които цари мирът. Избирането на Хавиер Милей за президент на Аржентина породи опасения, че той, въпреки че има за доверени лица три жени – сестра му, вицерезидентката му и приятелката му – ще ограчини правата на жените, в частност извоюваното с много усилия право на аборт, отбелязват френски медии, като „Франс енфо” и „Ел”. В САЩ все повече щати ограничават абортите. Британският в. „Гардиън” напомня, че абортите са почти напълно забранени в 14 американски щата, а два щата забраняват абортите след шестата седмица от бременността. Три щата забраняват абортите след 15-18 седмица от бременността, а два щата – след 12-13 седмица от бременността. Всичко това стана възможно, след като миналата година Върховният съд отмени решение по знаково дело, гарантиращо правото на аборт на федерално ниво. В резултат на тази отмяна сега властите на отделните щати са тези, които взимат решения по въпроса.
В Италия, една страна, в която и премиерът, и лидерът на главната опозиционна партия са жени, убийствата и посегателствата над жени не намаляха драстично през 2023 г., въпреки че вече пораждат общонационални протести, както се случи с убийството на младата Джулия Чекетин през ноември или с груповите изнасилвания на тийнейджърки от Палермо и от Кайвано през лятото, констатират италиански медии.
През октомври Морис Тидбал-Бинц, специален докладчик на ООН по въпросите на извънсъдебните и произволи екзекуции, предупреди, че всяка година десетки хиляди жени и момичета, в това число и транссексуални жени, са убивани по света заради пола им, а много повече жени са застрашени от смърт заради насилие, базирано на пола, защото страните по света на успяват да изпълнят задълженията си и да защитят ефикасно живота на жертвите на подобно насилие. В доклад до Общото събрание на световната организация специалният докладчик определяше убийствата на жени като глобална епидемия, се припомня в съобщение, публикувано на сайта на ООН.
Но жените имат не само проблеми с нарушаването на правата и с насилието по време на войните и при авторитарните режими, или в ежедневието им. Те имат проблем с присъствието си във властта. През 2023 г. броят на жените, които са начело на правителства, е намалял и днес само 13 страни имат премиерки от общо 193 страни членки на ООН, констатира американското сп. „Форбс” при представянето си на 6 декември на ежегодната си класация за 100-те най-влиятелни жени в света. В класацията на „Форбс” за втора поредна година начело бе поставена председателката на Европейската комисия, германката Урсула фон дер Лайен, следвана съответно на второ и трето място от управителката на Европейската централна банка, французойката Кристин Лагард и вицепрезидентката на САЩ Камала Харис. Едва на четвърто място беше класирана национална лидерка и това беше италианският премиер Джорджа Мелони. „Форбс” припомни, че през 2023 г. редиците на най-влиятелните жени в политиката са се свили. Министър-председателката на Нова Зеландия Джасинда Ардърн подаде оставка още миналата зима, като заяви, че чувства, че вече не може да се справя достатъчно добре със задълженията си. Министър-председателката на Финландия Сана Марин, която също като Ардърн беше пример подражание за младите жени по света, също заяви тази година, че се оттегля от финландската политика, а нейната партия претърпя поражение на финландските парламентарни избори. Първият министър на Шотландия – Никола Стърджън, също се оттегли от поста си през настоящата година. Мандатите на други две лидерки – на тайванската президентка Цай Ингвен, и на словашката президентка Зузана Чапутова приближават към края си. В Западна Европа Нидерландия пропусна шанса, както изглежда от резултатите от парламентарните избори, да има първата жена премиер в лицето на консерваторката Дилан Йешилгьоз-Зегериус, наследила премиера Марк Рюте начело на неговата управляваща партия. Президентката на Унгария Каталин Новак, президентката на Гърция – Катерина Сакераларопулу, президентката на Словения – Наташа Пирц-Мусар, президентката на Индия - Драупади Мурму и президентката на Етиопия – Сахле-Уорк Зеуде, пък остават сякаш в сянката на премиерите на правителствата на техните страни – Виктор Орбан, Константинос Мицотакис, Роберт Голоб, Нарендра Моди и Абий Ахмед. Същото е в сила и за министър-председателката на Франция – Елизабет Борн, и за сръбската й колежк на Сърбия - Ана Бърнабич, които пък остават в сянката на президентите Еманюел Макрон и Александър Вучич.
На Западните Балкани, и Косово има жена за президент – Вьоса Османи, която е в перфектен управленчески тандем с премиера Албин Курти.
В Източна Европа желязно женско премиерско трио с твърди антируски и прозападни позиции имат трите балтийски страни Литва, Латвия и Естония. Начело на правителствата там са Ингрида Шимоните, Евика Силиня и Кая Калас. С твърди прозападни и антируски позиции се открояват и президентките на Грузия и на Молдова Саломе Зурабишвили и Мая Санду.
В Западна Европа сред малкото държави с жени премиери е Дания, начело на правителството на която продължава да е Мете Фредериксен. За нея през 2023 г. се заговори, че би могла да оглави НАТО догодина. Но в тази насока се споменаваха и имената на Сана Марин и на Кая Калас. В последно време обаче се заговори все по-упорито, че Марк Рюте би могъл да бъде избран на този пост догодина, което би било ново поражение за овластяването на жените по света.
Както показва класацията на „Форбс” за 100-те най-влиятелни жени в света, в международен план Международният валутен фонд, Европейската комисия, Европейският парламент, Европейската централна банка и Световната търговска организация са все управлявани от жени и това са съответно Кристалина Георгиева, Урсула Фон дер Лайен, Роберта Мецола, Кристин Лагард и Нгоци Оконджо-Ивеала. Но предстоят европейските избори, след които две от тези жени – Фон дер Лайен и Мецола, може и да не запазят постовете си. В САЩ догодина вицепрезидентката Камала Харис също ще бъде изправена пред теста на изборите.
Според обобщени данни, публикувани в сайта „Уърлд попюлейшън ривю” национални лидерки (президентки или премиерки) имат през 2023 г. и Исландия, Бангладеш, Намибия, Барбадос, Хондурас, Перу, Танзания, Уганда и др.
Влошената ситуация с правата на жените по света и намаляването на броя на националните лидерки в глобален план е в контраст с феноменалния успех на две представителки на нежния пол през 2023 година. Едната от тях е реална, а другата несъществуваща и това са 34-годишната американската певица Тейлър Суифт и американската кукла Барби.
Продължаващото световно турне на Тейлър Суифт, донесло й засега приходи от над един милиард долара, също толкова успешният филм за това турне, успехът на албумите на певицата, шест от които тя реши да преиздаде – всичко това беше възнаградено на 5 декември, когато престижното американско издание „Тайм” обяви кой ще бъде личност на 2023 година. Това беше именно Тейлър Суифт. В краткия списък на „Тайм” бяха включени и руският президент Владимир Путин, китайският президент Си Цзинпин, холивудските стачкуващи сценаристи и актьори, прокурорите, повдигнали обвинения на бившия президент Доналд Тръмп, британският крал Чарлз Трети, Сам Олтман, основателят на компанията „Оупън Ей Ай” създателка на революционното приложение Чат Джи Пи Ти, дефиниращо днес пейзажа в областта на изкуствения интелект. Но Тейлър Суифт надделя над всички тях. Този избор беше направен в момент, в който в света бушуват две големи войни – тази, породена от руската инвазия в Украйна и тази в Ивицата Газа, предизвикана от атаката на „Хамас” срещу израелската територия на 7 октомври. В редица африкански страни бяха извършени преврати или имаше опити за преврати. Вътрешни конфликти бушуват в Судан, Мианма, Йемен. Нестабилна остава ситуацията в Либия и Сирия. В света бележат възход и крайните и антисистемни идеи, било то радикално левите или най-вече крайнодесните. В Европа крайната десница отбеляза успехи в редица страни и сега се е прицелила и в евроизборите. Аржентина избра неотдавна антисистемен президент, обещаващ шокова терапия за страната. Влиянието на Китай в света не спира да се разраства. Призракът на ядрената заплаха се завърна заради конфликта в Украйна, където има няколко ядрени централи, в това число и най-голямата АЕЦ в Европа – Запорожката АЕЦ, и където войната бе предизвикана от ядрената сила Русия. Призракът на ядрената заплаха се засилва и от развиващия своя собствена ядрена програма Иран, чиито проксита в Близкия изток - милиции в Сирия и Ирак, йеменските бунтовници хуси, ливанското движение „Хизбула”, палестинските радикални движения - станаха все по-активни от началото на войната между „Хамас” и Израел. Ядрената заплаха се засилва и от нарастващите амбиции на Северна Корея и от задълбочаването на сътрудничеството й с Русия. В допълнение на всичко това незаконната миграция се превърна през 2023 г. отново в неконтролируем феномен, по-специално в Европа и в Северна Америка.
Но въпреки всички тези глобални проблеми и кризи, насред които с добро или с лошо безспорно се откроиха доста личности, сп. „Тайм” реши да възнагради постиженията на Тейлър Суифт и мнозина възприеха това като илюстрация за провала на международната общност да се справи със сериозните проблеми през 2023 г. и като индикация, че никой от лидерите по света не се е отличил с умения в тази насока. Аргументирайки решението си да избере Тейлър Суифт за личност на годината, „Тайм” припомни, че в предходните години тази титла е била присъждана обикновено на човек с власт, като обичайно това е бил политик, религиозен лидер или индустриален титан. Личности на годината в миналото например са били 14 американски президенти, 5 лидери на Русия или на СССР, трима папи. В аргументацията си „Тайм” допълни, че всяка година съдържа мрак и светлина и че през 2023 г. мракът е имал значителен дял. Светът е разделен, все повече институции се провалят, но Тейлър Суифт намери начин да прехвърли границите и да се превърне в източник на светлина. Нито един човек на планетата сега не може да обедини и развълнува толкова много хора по такъв начин, по който Тейлър Суифт го прави, подчертаваше изданието в аргументацията си.
В последно време за Тейлър Суифт се говори като за истински феномен, тя не само създава музика, печели награди, организира турнета. На нея са посветени университетски курсове, тя е обект на всестранни анализи, сред които и научни. Родният й щат Пенсилвания обяви 2023 г. за ерата на Тейлър Суифт. Певицата има 13 албума, достигнали номер едно на престижната класация „Билборд 200”, което е рекорд, припомня Асошиейтед прес. Тя вече е милиардерка, а лидери от Унгария, Канада, Чили и Тайланд я молят да включи концерти от турнето си на тяхна територия, припомня „Тайм”. Цяла страница в Уикипедия е посветена на културното въздействие на „феномена Тейлър Суифт”, наричан още „ефект Тейлър Суифт”. Това въздействие идва не само от смесване на музикални жанрове, от успеха в класациите, в продажбите, в турнетата, от силната подкрепа от феновете и от ентусиазирания прием от страна на музикалните критици. Въздействието на Суифт идва и от директния й контакт с феновете и публиката, от това, че тя използва влиянието си и силата на социалните медии, за да постави под светлината на прожекторите важни проблеми на музикалната индустрия, да породи реформи в отраслите на стрийминга и на договорите за разпространение на музика, да привлече вниманието върху темите за авторските права и интелектуалната собственост и върху още по-глобални въпроси като сексизма и расизма, се посочва в специалната страница на Уикипедия, посветена на културното въздействие на американската певица. За Суифт се казва, че е променила музикалната индустрия. Ентусиазмът на нейни зрители поражда дори земни трусове. По време на концерта й в Сиатъл от нейното турне, бурната реакция на публиката е предизвикала през юли трус с магнитуд 2,3, съобщиха тогава сеизмолози, цитирани от Си Ен Ен. Турнето на певицата е донесло и непреки постъпления от 5 милиарда долара в районите, в които са се състояли концертите. Смята се, че средно зрител на концерт от турнето на Суифт харчи по около 1000 долара за хотел, за храна, покупки и туристическа обиколка на населеното място, в което е концертът. Така, че „ефектът Суифт” включва и стимул за туризма и местната икономика. Друга страна на „ефекта Суифт” е амнезията, за която разказват много фенове на певицата, присъствали на концерти от турнето й, пише Би Би Си. Много често тези фенове накрая нямат спомен от над тричасовия й концерт, включващи над 40 песни. Според доктор Майкъл Филипс, британски специалист по психология на музиката, в тази амнезия няма нищо учудващо, защото на концертите на Тейлър Суифт хората явно си прекарват толкова добре и са толкова потопени в един хубав момент от живота си, че времето отлита много бързо и зрителите нямат време да запомнят отделните детайли от този хубав момент. За феноменалния успех на Тейлър Суифт говорят и наградите й, включени в отделна категория в Уикипедия. Сред тях са 12 награди „Грами”, 15 европейски награди на Ем Ти Ви, 23 видеомузикални награди на Ем Ти Ви, 40 Американски музикални награди и др. Неотдавна певицата получи нови 6 номинации за „Грами”.
Намират се и критици на Тейлър Суифт, които обаче не разбират защо тя е смятана за по-успешна например от Мадона, Бионсе, Лейди Гага, Селин Дион, Милен Фармер, Лаура Паузини.... Някои критики към певицата са породени и от това, че Тейлър Суифт е въплъщение на успеха на бялото момиче и на белия феминизъм и, че с излъчването си на красиво, русо, здраво и благоразумно бяло момиче, тя поражда у някои хора носталгия по една отминала епоха, в която новите идеологии и дигитализацията ги нямаше, а най-модерното нещо беше киното, обобщават американски регионални сайтове, сред които и изданието "Бъркли бийкън".
Другото успешно русо бяло момиче за 2023 г. беше нереалната кукла Барби, която често пъти беше критикувана в миналото заради това, че чрез нея се налагат непостижими стандарти за женската красота. Успехът на Барби сега дойде от едноименния филм на американската режисьорка Грета Гъруиг. На 11 ноември „Барби” получи най-много – 9 – номинации за престижните американски награди „Златен глобус”. Филмът беше номиниран в категориите за най-добра комедия, за най-добра режисура, за най-добър сценарий, за най-добра актриса в комедия, за най-добър актьор във второстепенна роля, три от песните в него ще се борят за наградата за най-добра филмова песен. Освен това филмът, заедно с гореспоменатия документален филм за турнето на Тейлър Суифт, бяха номинирани и в новата категорията на „Златен глобус” за кино и бокс офис постижения заради рекордите, които и двете продукции поставиха в бокс офис класациите. Филмът „Барби” получи на 13 декември и 18 номинации за други престижни американски филмови награди „Изборът на критиците”, сред които тези за най-добра комедия, най-добра режисура, най-добър оригинален сценарий, най-добра актриса, най-добър актьор във второстепенна роля, най-добра млада актриса , най-добър актьорски състав, най-добра сценография, най-добър саундтрак. Това очертава продукцията като голям претендент и за наградите „Оскар” или наградите на Гилдията на американските актьори, за които номинациите ще бъдат обявени в началото на идната година, отбелязва „Холивуд рипортър”. Режисьорката на „Барби” Грета Гъруиг пък беше поканена да оглави журито на следващия международен кинофестивал в Кан. Персонажът на Барби въпреки, че е несъществуващ, зае позиция номер 100 в класацията на най-влиятелните жени в света на сп. „Форбс” и беше сред деветте финалисти на сп. „Тайм” за личност на годината. Актрисата Марго Роби, превъплътила се в ролята на Барби, пък се озова в класацията на „Ню Йорк таймс” за най-стилните личности на годината заради визията си във филма за популярната кукла.
Според филмови експерти и анализатори наситената с розово „Барби” има такъв огромен успех заради сериозните теми, които повдига под закачливото си излъчване, а именно темите за феминизма, за еманципацията на жените, за тормоза и посегателствата над жените, за борбата със стереотипите при възприемането на жените. Филмът съдържа и критики към патриархалното общество, доминиращо в редица страни по света, но продукцията отправя и предупреждение, че една изкривена визия за матриархата може да бъде също толкова опасна, колкото патриархатът, отбелязва изданието „Конверсейшън”. Според „Нешънъл ривю” филмът е дори постфеминистка сатира за онова, което феминистките си представят като перфектния свят. Според изданието „Джей Кю” под лековатото си „розово” излъчване „Барби” повдига екзистенциални въпроси за същността на човека, за „другостта на другите” около всяко човешко същество, за силата на аутсайдерите, за автономията при взимането на решенията.
Говорейки за положението и постиженията на жените през 2023 г. не може да се пропусне и фактът, че няколко конкурса от типа Мис, проведени в различни точки на света, породиха също разнородни полемики. На 10 септември венецуелката Милейди Матерано беше избрана за „Мис Тринидад и Тобаго”. Красавицата живее от 6 години в богатия на петрол и природен газ англоезичен архипелаг, но въпреки това победата й на конкурса за красота там беше възприета като узурпиране на титлата от една чужденка. Ето защо Милейди се озова без спонсори, които да финансират участието й в по-голяма международна проява за красота – конкурса „Мис Гранд Интернешънъл”, и тя трябваше да се откаже от него. Изборът на венецуелка за „Мис Тринидад и Тобаго” обаче хвърли светлина и върху нерадостната съдба на венецуелките, имигриращи в Тринидат и Тобаго. Много от тях приемат напълно съзнателно да заминат от Венецуела за архипелага, за да станат проститутки, продаващи услугите си за между 30 и 60 долара за половин час. Реално те получават едва между 12 и 25 долара от спечелените пари. Останалото се прибира от техните сводници, за да се покрият разходите им за пътуването до Венецуела или за наема за квартирите, в които жените са настанени, разказва Франс прес. Много други венецуелки, бленуващи да избягат от мизерията в родината си, където за 10 години брутният вътрешен продукт се сви с 80 процента, пътуват до Тринидат и Тобаго подлъгани, че ще работят нещо съвсем друго, но се оказват в капана на мрежите за проституция. Според данни на неправителствени организации жертви на този трафик са станали около 21 000 венецуелки в периода 2015 г. – 2020 г. Според неправителствени организации и местни политици в Тринидад и Тобаго живеят около 120 000 венецуелски мигранти, избягали от лошите условия в родината си, като много от тях са се озовали в ръцете на трафикантски мрежи, допълва Франс прес.
През септември 21-годишната бялата зимбабвийска блондинка, моделка и модна дизейнерка Брук Брък-Джаксън спечели титлата на „Мис Зимбабве” и това породи огромна полемика в родната й страна заради цвета на кожата й. Блондинката получи правото да представя Зимбабве на конкурса „Мис Вселена” в Салвадор – първо участие на Зимбабве в тази надпревара от 22 години насам. Но за зимбабвийците изборът на бяло момиче в една страна, в която доминира цветнокожото население, беше истинска обида, още повече, че това се случи в момент, в който Африка надига все повече глас срещу спомените от колониалното минало и срещу онова, което се възприема като продължаващо покровителствено отношение към нея от нейни бивши колонизатори, и търси независим път чрез нови партньорства и като в качеството си на самостоятелен член в международните структури, като например Г-20, отбелязва изданието „Ситизън диджитал”.
През ноември в конкурса „Мис Вселена”, провел се в Салвадор, участваха две транссексуални национални миски. Това бяха „Мис Нидерландия” и „Мис Португалия”. 22-годишната транссексуална моделка и защитничка на правата на ЛГБТ общността Рики Коле спечели титлата на „Мис Нидерландия” през юли. Тя обяви, че тази победа ще е в полза на каузата на транссексуалните, но не всички в родината й бяха съгласни най-красивата нидерландска жена да е транссексуална. Подобни размисли породи в Португалия през октомври и победата на 23-годишната транссексуална стюардеса Марина Мачете, победителката в конкурса „Мис Португалия”.
На конкурса „Мис Вселена” участието на 22-годишната „Мис Непал” Джейн Дипика Гарет, която е студентка по медицина и модел с наднормено тегло, породи пък дебати дали нейната визия насърчава така нареченото позитивно възприемане на тялото и на външността с всичките им дефекти, или пък насърчава нездравословния начин на живот, който води до наднормено тегло и до затлъстяване, което пък оказва цялостно въздействие върху здравословното състояние на човека.
(Габриела Големанска, БТА)
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар