На 11 километра югоизточно от центъра на София е разположен един от най-красивите паркове на България – „Врана“. Освен с вековните дървета и уникалната растителност, място пази и много спомени за отминали времена.
„Това местоположение още от доста по-древни времена е било интересно за управляващите на нашия град. Смята се, че на тази територия е имало имения още от римско време на патриций. По-късно, през османското владичество, областният управител на София, Осман паша, също е имал тук стопанство, така нареченото Чардаклия стопанство. След това е било известно време купено от хаджи Боне Петров, който поради някакви дългове го загубва и било разпродадено на търг, когато вече Фердинанд, чрез своя аптекар изкупува тези имоти. По-късно се разбира, че всъщност това става собственост на Фердинанд“, разказва Милена Васева, директор на ОП "Паркове и градски градини" към Столична община.
Чифликът „Чардаклия“ става собственост на княз Фердинанд през 1899 г. Лично владетелят дава името „Врана“ на своята резиденция, защото десетки ята врани летели около нея. Първоначално там е изградено стопанството, а през 1906-та започва и строежа на двореца. Архитект на сградата е Никола Лазаров, а тя е решена във възрожденско-манастирски стил с византийски орнаменти.
„Сравнително скромна, но много интересна и красива. Самият парк е в изцяло пейзажен стил по образец на тогавашните европейски западни паркове, като тук се е наблягало не толкова на архитектурни елементи, колкото на дървесно-храстова растителност, нейната подредба на декоративни видове. И до ден днешен тук идват студенти по ландшафтна архитектура да гледат образците, да разглеждат парка като интересен образец на парковото изкуство“, каза още Васева.
Парк Врана е паметник на градинско-парковото изкуство и е защитена местност. В него могат да бъдат видени над 800 растителни вида. Много от дърветата са над 100-годишни. Княз Фердинанд започва изграждането му като своеобразна ботаническа градина с изключително разнообразна растителност.
Едно от най-романтичните места в парк „Врана“ е езерото с лиите. То е дело на австриеца Хофман. Княз Фердинанд внася много екзотична растителност като преобладаващи са водните цветя от Китай, Япония и Австралия. През 1903-та година до езерото е изграден алпинеум.
„На алпинеума „Даалем“ са били събирани видове от нашите планини. По принцип алпинеумите, освен скални късове, които са подредени на различни тревисти видове е характерно, че трябва да има засадена алпийска растителност. Това, което се знае е, че Фердинанд е бил и планинар. Ходел и лично е събирал интересни видове, описвал ги е, дори нови видове, давал им е и наименувания“, допълва Милена Васева.
Непосредствено между езерото с лилиите и алпинеума е разположена малка къщичка. Казват, че в нея е живял Георги Димитров след преврата през 1944-та година. Смята се, че преди това е била предназначена за монасите, които са обслужвали параклиса в двореца.
В парк „Врана“ е и втория гроб на цар Борис Трети. През 1946-та година, три години след смъртта на монарха, тялото е ексхумирано и пренесено от Рилския манастир в царската резиденция. Така комунистите прекратяват обичая хората да му отдават почит. Под вековните дървета вечен покой намират и домашните любимци на царското семейство.
Вижте повече във видеото
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар