Снимка: БГНЕС

Дом на 2,2 милиона души, Ивицата Газа е 41 км дълъг и 10 км широк анклав, граничещ със Средиземно море, Израел и Египет.

Първоначално окупирана от Египет, Газа попада в ръцете на Израел по време на Близкоизточната война през 1967 г. Израел изтегли своите войски и приблизително 7000 заселници през 2005 г.

Този регион е под контрола на войнстващата ислямистка групировка Хамас, която прогони силите, лоялни на тогавашната управляваща Палестинска администрация (ПА) след жестоки разногласия през 2007 г.

Оттогава Израел и Египет ограничиха движението на стоки и хора към и от Газа, заявявайки, че блокадата е необходима от съображения за сигурност.

Хамас, определена като терористична група от САЩ, ЕС и Обединеното кралство, наред с други сили, води няколко войни с Израел, откакто дойде на власт в Газа.

Какво предизвика последното насилие?

На 7 октомври стотици бойци на Хамас предприеха безпрецедентно нападение срещу Южен Израел, убивайки най-малко 1200 души и вземайки десетки заложници обратно в Газа.

Израел отговори, като нанесе въздушни и артилерийски удари по Газа, убивайки повече от 2000 палестинци и укрепвайки войските си за възможна сухопътна операция.

Израелският премиер обеща да победи Хамас във войната и да "промени Близкия изток".

"Пълна обсада"

В отговор на атаката на Хамас министърът на отбраната на Израел нареди  "пълна обсада" на Газа на 9 октомври, добавяйки: "Няма да има електричество, храна, гориво, всичко е затворено".

По-късно израелският министър на инфраструктурата също прекъсна водоснабдяването на ивицата.

Този ход веднага влоши тежката хуманитарна ситуация в Газа, където 80% от населението вече се нуждае от международна помощ.

Единствената електроцентрала в Газа беше спряна след изчерпване на горивото на 11 октомври, оставяйки болниците наводнени с ранени хора, свързани към резервни генератори. Някои болници с ограничени запаси се очаква да свършат горивото до няколко дни.

С решението на Израел да спре водоснабдяването повече от 600 000 души бяха лишени от питейна вода. Местните водни помпи и канализационни системи също ще се нуждаят от гориво, за да работят.

Затварянето на контролно-пропускателния пункт Керем Шалом с Израел означава, че хранителните запаси намаляват: една трета от магазините в Газа отчитат недостиг на продукти. ООН казва, че в повечето магазини има достатъчно храна за около две седмици.

Най-малко 600 000 души са били разселени, след като са избягали от страх за живота си или защото домовете им са били разрушени при въздушни удари. Много от тях са в училищата на ООН.

Дори преди настоящия конфликт, според ООН, е имало ежедневни прекъсвания на електрозахранването в Газа: домакинствата са получавали средно само 13 часа електричество на ден.

Ивицата закупува почти две трети от електроенергията си от Израел, а останалата част се произвежда от електроцентралата в Газа (GPP).

За да се справят с прекъсванията на електрозахранването, доставчиците на услуги и домакинствата трябва да прибягват до резервни генератори. Но те са ненадеждни поради зависимостта си от оскъдно гориво и резервни части, които са обект на ограничения за внос, тъй като Израел ги класифицира като имащи "двойна употреба" за граждански и военни способности.

Затворени граници

За цивилните няма голяма надежда да напуснат Газа, за да избягат от боевете.

Докато Израел затвори граничната врата Ерез в северната част на Ивицата за неопределено време, контролираната от Египет гранична врата Рафах на юг беше затворена на 9 и 10 октомври поради израелски въздушни удари близо до портата от палестинската страна.

Израел разрешава излизане само на работници от Газа, бизнесмени, медицински пациенти и хуманитарни работници преди ескалиране на проблема. Междувременно палестинците, които искаха да напуснат през Рафа, трябваше да се регистрират при палестинските власти няколко седмици предварително и да отпътуват за Египет, което налага ограничения на броя и строг контрол за сигурност.

Египет позволи на 19 600 души да напуснат Газа през Рафах през август, което беше най-високият брой от юли 2012 г.

Пренаселеност и повредени домове

Газа има една от най-високите гъстоти на населението в света.

Средно има повече от 5700 души на квадратен километър - много подобно на гъстотата на населението в Лондон - но тази цифра нараства до над 9000 в град Газа.

Малко над 75% от населението на Газа - около 1,7 милиона души - са регистрирани бежанци, според ООН. Повече от 500 000 от тях живеят в осем претъпкани лагера, разположени от другата страна на Ивицата.

Конфликтите между палестински бойци в Газа и Израел и бавният темп на възстановяване оставиха много хора в Газа без подходящи жилища.

ООН каза през януари, че от 13 000 домове, разрушени от 2014 г. насам, около 2200 все още не са финансирани за реконструкция. Други 72 000 домове, които са били частично повредени, не са получили помощ за ремонт.

Реконструкцията е възпрепятствана от ограничения достъп до строителни материали и специализирано оборудване поради израелските ограничения за артикули с „двойна употреба“.

Палестинските власти казват, че настоящите израелски въздушни удари са унищожили 1000 домове и че 500 са повредени толкова сериозно, че са необитаеми.

Здравната служба под напрежение

Обществените здравни заведения в Газа са пренатоварени и често засегнати от прекъсвания на електрозахранването и недостиг на медицински консумативи и оборудване. Много услуги и специализирани лечения не са налични.

ООН казва, че блокадата на Израел и Египет, по-ниските разходи за здравеопазване от базираната на Западния бряг палестинска администрация и вътрешният политически конфликт между ПА - която отговаря за здравеопазването в палестинските територии - и Хамас са виновни.

Пациенти от Газа, които се нуждаят от животоспасяващи или напреднали грижи в болниците на Западния бряг или Източен Йерусалим, трябва първо да получат одобрение на молбите от PA и след това пропуски за излизане, одобрени от израелските власти.

От 2008 г. до 2022 г. повече от 70 000 или една трета от молбите за разрешителни за пациенти са били забавени или отказани. Някои пациенти са починали, докато са чакали отговор на заявлението си.

Земеделието и риболовът са ограничени

ООН казва, че около 1,3 милиона души са продоволствено несигурни и се нуждаят от хранителна помощ в Газа, където населението разчита на внос, за да посрещне нуждите си.

Около 22% от 12 000 камиона със стоки, които Израел и Египет пропуснаха през ГКПП Керем Шалом и Рафа през август 2023 г., са хранителни доставки, според ООН.

Израелските ограничения върху достъпа до земеделска земя и риболов намалиха количеството храна, която жителите на Газа могат да произвеждат сами.

Зоните до 100 м от дългата 60 км израелска ограда по периметъра се считат за "забранени" зони. Фермерите не могат да отглеждат нищо там, дори да притежават земята. Хора, различни от фермери, не се допускат на по-малко от 300 метра.

Израел също така налага ограничение за плаване в Средиземно море, което означава, че жителите на Газа могат да ловят риба само на определено разстояние от брега - в момента между 6 и 15 морски мили (11-28 км) - нарушавайки поминъка на около 5000 рибари и свързани работници.

След началото на последния конфликт Израел затвори Керем Шалом и забрани всякакъв риболов.

За да се опита да заобиколи блокадата, Хамас изгради мрежа от тунели, които използва за вкарване на стоки в Ивицата от Египет, а също и като подземен команден център.

Израел твърди, че тунелите се използват и от екстремисти за контрабанда на оръжия и за придвижване извън полезрението им. Тя често ги насочва с въздушни удари.

Недостигът на вода е рутина

Чистата вода не е достъпна за 95% от населението на Газа.

Поради прекомерно извличане от крайбрежния водоносен хоризонт и проникване от морска вода и канализация, чешмяната вода е солена и замърсена и не е годна за пиене.

Световната здравна организация определя минималното изискване за дневни нужди от вода от 100 литра на човек - за пиене, миене, готвене и къпане. В Газа средното потребление е около 84 литра. Само 27 литра от тях се считат за подходящи за човешка употреба.

ООН предупреди на 10 октомври, че решението на Израел да прекъсне доставките на вода, електричество и гориво ще доведе до сериозен недостиг на питейна вода.

В него се казва, че местните власти призовават жителите да пестят вода, за да поддържат основните услуги, и че пречиствателните станции за отпадъчни води са спрели да работят поради липса на гориво, което води до изпомпване на десетки милиони галони сурови отпадъчни води ежедневно в морето.

Училища, използвани като приюти

Много деца посещават училища, управлявани от ООН, и много от тях служат като места за подслон за десетки хиляди хора, избягали от последния конфликт.

Според палестинската агенция за бежанците UNRWA, 71% от нейните 278 училища в Газа работят на "двусменна" система. Степента на грамотност за хората на възраст 15-19 години е била 98% през 2021 г.

Висока младежка безработица

Газа има една от най-младите популации в света, като почти 65% от населението е под 25 години, според CIA World Factbook.

Повече от 80% от населението живее в бедност в Газа, където нивата на безработица са сред най-високите в света, достигайки 45% през 2022 г.

Младежката безработица е много по-висока, като 73,9% от хората на възраст между 19 и 29 години, които притежават дипломи за средно или висше образование, не работят.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase