Мулай Брахим някога е бил щастливо място за Сами Сенсис. Селото се намира високо в мароканските Атласки планини и природата, чистият въздух, дружелюбните хора привличали родителите му почти всяко лято. Сега те са затрупани някъде под развалините на хотела си в края на останките от селото.
Сградата се срути частично, след като силен трус удари Мулай Брахим късно вечерта в петък. Епицентърът на земетресението с магнитуд 6,8 по Рихтер е бил недалеч от селото, което се намира на около два часа югозападно от Маракеш.
Земетресението, което е най-силното в Мароко от повече от 120 години, уби повече от 2000 души. Много други остават в неизвестност.
Местни власти казаха пред CNN, че в селото са убити 25 души. Трима души - включително майката и бащата на Сенсис, все още бяха в неизвестност към неделя следобед.
39-годишният Сенсис става все по-отчаян и разочарован. "Не мога дори да ги погреба. Не мога да ги видя, не знам къде са", каза той, докато гласът му се пропуква от емоция и гняв.
Телефонът му не спира да звъни от два дни. Роднини и приятели не спират да му звънят, постоянно го питат за новини. Но той няма нищо за споделяне. Мястото стана твърде нестабилно и опасно и местната пожарна команда нареди на жителите да напуснат района, спирайки издирването на изчезналите.
"Нищо не се случва. Просто чакаме. Решиха да не правят нищо. Просто ни казват да бъдем търпеливи, дават обещания", каза Сенсис и добави, че също се е опитал да влезе в рухналата сграда, за да търси родителите си.
Собственикът на хотела Идсале Махджуб потвърди пред CNN, че родителите на Сенсис са били в хотела, когато земетресението разлюлява земята. Имената им бяха в регистъра му и той ги разпозна на снимките, които Сенсис му показал.
Местните са успели да извадят шестима души от развалините на хотела, всичките живи, каза Махджуб.
"Но за другите не успяхме да направим нищо", каза той. "Отидохме да информираме губернатора за тези, които са хванати в капан и всеки път той ни казва, че ще дойдат и ще ги извадят. Днес те дойдоха да разузнаят района и след това си тръгнаха, за да вземат оборудването си."
Министерството на вътрешните работи на Мароко каза в неделя, че след оценка на нуждите, е решило да отговори на предложенията за помощ от няколко чужди правителства, включително "Испания, Катар, Обединеното кралство и Обединените арабски емирства, които предложиха мобилизиране на група от екипи за търсене и спасяване."
Подобно на много други села в района, до Мулай Брахим е трудно да се стигне. Пътищата са тесни и ветровити, а някои са частично препречени от огромни камъни, които са паднали по стръмните хълмове по време на земетресението.
По-нагоре в планините някои пътища остават напълно непроходими дори 48 часа след земетресението, според властите.
Трудният достъп до огромния засегнат от земетресението район възпрепятства усилията за доставка на помощ. Докато на някои места са създадени аварийни лагери, хората в други недостъпни райони са оставени да се грижат за себе си сами.
В село недалеч от град Асни, по-нагоре от Мулай Брахим, първата официална правителствена помощ пристигна в неделя сутринта. В това селище от 2000 души почти всеки е загубил дома си.
Десетки яркожълти палатки сега осигуряват подслон на хора, чиито къщи са станали необитаеми при земетресението. Палатките не осигуряват никакво облекчение от горещото следобедно слънце в неделя.
Но жегата не успяла да спре Лейла Идабделах. С бебето си, завързано на гърба, Идабдела приготвя кхобз – традиционен марокански плосък хляб – за да нахрани засегнатите.
Тъй като не могат да разчитат на официална помощ, местните са се самоорганизирали и споделят средства. Идабдела надзирава пещта за хляб и направила няколко дузини хляба от сутринта.
Идабдела казва пред CNN, че тя и петчленното й семейство са спяли, когато земетресението удари петък. Когато се изправили на крака и се опитали да избягат навън, те осъзнали, че силното разтърсване е повредило къщата им и е заклещило вратата и прозорците.
"Съседите ни спасиха. Те дойдоха, освободиха вратата и ни помогнаха да излезем", каза тя.
Тя споделя пред CNN, че не може да мисли колко време ще отнеме на семейството й да има солиден покрив над главите си. Палатките не са страхотни, но са огромно подобрение в сравнение с първата нощ след земетресението, когато семейството спа на пода в открито пространство отвън.
В Мулай Брахим няма официални палатки. Хората все още спят на открито по улиците или на футболно игрище наблизо.
Много са изтощени и с разбито сърце, а емоциите са нагорещени. В един момент в неделя следобед избухна сбиване на улицата недалеч от мястото, където Сенсис чакал да се чуе с властите.
С всеки изминал час шансовете някой да бъде изваден жив от развалините изчезват.
Късно в неделя вечерта тялото на майката на Сенсис най-накрая било извадено от развалините. Баща му остава в неизвестност.
"Не мога да си представя моето дете да расте без своите баба и дядо, той ги обича", каза Сенсис. "Той винаги казва: "Искам да отида при баба и дядо, искам да отида при баба и дядо."
Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase
Коментари Напиши коментар