В края на октомври Пайман, иранец, който излезе на площада, за да протестира в размирния град Махабад, лежеше в болнично отделение, охраняван от служители на режима, които го бяха простреляли по време на антиправителствени демонстрации.

Сачми от пушка надупчиха краката и тялото му, а ударите по главата с дървени тояги го бяха оставили замаян и в агония.

Пейман се нуждаеше от лечение, което нямаше да получи от режим, в който милостта, да не говорим за лекарствата, са в недостиг от началото на въстанието, което, три месеца след началото му, продължава да представлява дълбока и постоянна заплаха за твърдото лидерство в Иран.

Съдбата на 28-годишния ветеринарен лекар изглежда свързана с тази на други протестиращи, които бяха починали в същата болница два до три дни, след като бяха приети. Но брат му и братовчед му имаха други идеи.

"Започнахме спасителна операция и го взехме от леглото, след което го докарахме нелегално тук", разказва братът на Пайман, Асо, от защитена къща в Ербил в съседен Ирак. "Това беше четиридневно пътуване през планините, голяма част от което премина на коне. Това беше най-трудното нещо, което сме правили."

Пейман и неговите роднини са сред малкото демонстранти, които са предприели несигурното пътуване от Иран до относително безопасния Ирак, където някои оцелели от насилието се опитват да се прегрупират.

Иракски кюрдски служители изчисляват, че десетки протестиращи са пресекли границата. Самите протестиращи казват, че броят им вероятно е около стотици.

Седнал на пода, покрит с одеяло, с бледа кожа и дишайки тежко, Пейман описва пред The Guardian нарастващото насилие, което посреща демонстрациите в Махабад, населен предимно с кюрди град в североизточен Иран, който остава център на сблъсъците и представлява най-сериозната заплаха за духовните лидери на Иран след революцията, която ги издигна на власт преди 43 години.

"Махса Амини беше кюрдка, това е вярно", казва Пайман, "но революцията е популярна, съставена от иранци от всички части на страната. Има белуджи, азери, перси и др. Това е така, защото на всички ни е писнало от тях и техните репресии. Не се заблуждавайте, това е революция от най-ранните си дни. Не бяха само протести. Революционното течение, което започна това, ще стигне до края. Те са слаби и се страхуват от нас."

Но страхът пресича и двете посоки  - дори в изгнание братята, към които се присъедини и братовчед в техния дом под наем в предградие на Ербил, все още се притесняват, че иранските власти могат да стигнат до тях.

"Ние мислим за това много", казва Пайман. "Разпитвали са баща ми вкъщи, но няма да се занимават с майка ми. Тя е стара и така или иначе не говори персийски. Те имат толкова много работа, така че трябва да се надяваме, че са твърде заети, за да ни създават голям проблем."

Пайман казва, че е видял служителя на режима, който го е прострелял от по-малко от пет метра. Рентгеновите снимки показват, че тялото му е било напълнено с топчета, които предстои да бъдат извадени. Лекарите в Ербил нямат много опит в лечението на подобни рани.

"Издърпаха ме за краката до тяхната кола и изпаднах в полусъзнание", спомя той. "Чух един от тях да казва, че съм мъртъв и да ме закарат в болницата. Следващото нещо, което помня, е как се събуждам там."

И тримата мъже поддържат редовна връзка с роднини в Махабад, които казват, че протестите продължават в много малки и големи градове със същия темп като през последните три месеца - близо 600 души са били убити и близо 10 000 са ранени от насилието на режима.

Двама демонстранти бяха осъдени на смърт, което доведе до искания от страна на глобалните лидери да направят повече, за да подкрепят въстанието. "Ние призоваваме Запада да признае какво представлява това", казва Асо. "На хората на Великобритания, Франция и Европа - ние споделяме вашите ценности. Моля, помогнете ни."

Други призоваха за по-стабилна подкрепа, включително доставка на оръжие. "Много е възможно това да прерасне във въоръжен бунт", казва Пайман. "Всеки член на семейството, който е загубил някого, ще даде всичко от себе си, за да отмъсти за смъртта и това може да означава да вземе оръжие. В продължение на 40 години обаче оръжията не бяха разрешени в Иран и е много трудно да се намерят."

Извън Ербил, лидерът на кюрдско-иранска въоръжена група, ПАК, предположи, че има малък регионален или глобален апетит за подкрепа на движение срещу режима.

"По-рано призовахме свободните и демократични държави срещу тероризма и диктатурата да им предоставят модерни оръжия за борба срещу иранските терористични сили и терористични групи под командването на силите Кудс", каза генерал Хюсеин Язданпана. "Ние обаче не сме получили е получил положителен отговор досега, всъщност, не сме получили никакъв отговор. В някои случаи хората са взели оръжия от Революционната гвардия и офицери от разузнаването, които са открили огън и са убили демонстранти. Въпреки това, поради нашето настояване за продължаване на мирните демонстрации и въздържане от бой и вземане на оръжие, тези случаи не са станали обща характеристика на въстанието."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

• протест
• Иран
• революция
• Ирак