Снимка: БГНЕС

Дмитро Дубас смяташе, че войната е свършила. Сега САЩ предупреждават за тотална руска инвазия в Украйна и ветеранът доброволец не може да игнорира случващото се.

"Миналата седмица бях доста притеснен, дори отидох при моя психолог за помощ", признава той пред BBC.

От месеци западните съюзници на Украйна сочат руските войски, струпващи се на границата. Това накара военните анализатори в чужбина да изготвят безкрайни карти, покрити със стрелки, които уверено предсказват как войските на Владимир Путин ще напредват към Киев.

Украинците, които биха били на първа линия при всяко подобно нахлуване, не са особено убедени, че това ще се случи. Но всички разговори за война са обезпокоителни.

"Русия винаги може да прехвърли войски до границата за няколко дни и след това да нахлуе, така че това струпване не е нищо по-различно", твърди Дмитро от апартамента си в Киев.

През 2014 г., работейки в сферата на продажбите, той се присъедини към потока от войници-доброволци, изливащи се на изток, когато избухнаха тежки боеве срещу подкрепяните от Русия сили. От 2015 г. има официално прекратяване на огъня, но то се нарушава редовно и заплахата от внезапна ескалация на насилието винаги е налице.

Но Дмитро се беше върнал към цивилния живот, съхранявайки спомените за времето си в окопите в стара кутия за боеприпаси, боядисана и преработена като масичка за кафе в хола му.

Сега той успокоява нервите си, като се подготви за най-лошия възможен сценарий: пълни колата си с гориво, купува запаси от храна и се присъедини към силите за териториална отбрана, за да подобри уменията си.

Западните разузнавателни агенции приписват всякакви планове на Владимир Путин, включително обсадата на Киев. Украинските служители от президента Владимир Зеленски надолу отблъснаха тази идея, опасявайки се да не разпространят паника.

В същото време градските училища практикуват учения за заплахи от бомби или въздушни нападения, социалните мрежи са пълни с официални ръководства за подготовка на спешна "чанта за хващане" за евакуация и хората са започнали да планират своя маршрут за бягство, който най-вече включва шофиране на запад толкова бързо, колкото могат.

Дори пенсионери се присъединяват към ученията през уикенда в гората край Киев, където руините на бетоновата фабрика, покрити с графити, са превърнати в бойно поле. Мъжете са твърде стари, за да подписват официални договори, но военните инструктори не им отказват.

"Не мисля, че руснаците ще нахлуят сега благодарение на нашите западни съюзници, които ни дават оръжия", казва 61-годишният Васил Назаров по време на почивка от приклекване на леда и завъртане напред-назад, за да тренира оръжието си върху въображаем враг .Това е първата му сесия, така че "пушката" му засега е дървена пръчка.

"Не вярвам да стигнат до Киев, но трябва да сме готови за това", добавя Васил.

"Мисля, че заплахата на Запада от ужасни санкции ще спре Путин", съгласява се Сергей Калинин, хвърляйки фас от цигара в снежна преса.

Изминали са няколко десетилетия, откакто 64-годишният мъж е завършил задължителната си военна служба, така че той иска да премине през опреснителен курс. "Врагът е на нашата граница", казва той. "Така че всеки трябва да бъде подготвен."

В частния телевизионен канал Priamyi разполагането на около 100 000 войници на границата с Украйна от Русия вече се превърна в "тема номер едно". Водещият Тарас Березовец описва руския президент като "непредсказуем" и се тревожи за фиксидеята на Путин, че Украйна никога не е била суверенна нация.

"Путин иска да спре една нация да прави свой собствен избор, както правеха съветските лидери в Източна Европа от десетилетия", казва журналистът.

Собствената му биография отразява част от сложността на този конфликт: първият му език е руски, тъй като той е от Крим, който Русия анексира незаконно от Украйна след масовите протести през 2014 г. с искане за по-тесни връзки с Европа. Но Березовец казва, че корените му не го правят русофил или част от който и да е предполагаем "руски свят".

"Направихме своя избор през 2014 г. и е ясно: не искаме да бъдем част от руската "империя", твърдо казва той. "Дори и да няма шанс да се присъединим към ЕС или НАТО, нашата цел е да бъдем част от западната цивилизация, което означава върховенство на закона, свобода на словото. Това са неща, за които украинците са готови да се борят."

Въпреки докладите на западното разузнаване, Дмитро Дубас и приятелите му не усещат, че всеобхватната битка за бъдещето на Украйна е точно зад ъгъла.

Ветераните са направили планове да изпратят семействата си на безопасно място за всеки случай и са се договорили къде ще се срещнат бойците и как ще се въоръжат. Но вниманието им е фокусирано и върху обичайните неща, а не само с външната заплаха - факта, че трябва да живеят с дългосрочни и геополитически сили, които не могат да контролират.

"Прочута шега е, че най-голямото главоболие за Украйна е да бъде в съседство с Русия", свива рамене Дмитро по време на събиране на близки приятели и колеги в неговата кухня.

Друг доброволец ветеран разказва за многото кризи, през които страната му е преминала и е оцеляла: от ядрената катастрофа в Чернобил през 1986 г. до двете революции, а след това и войната на Изток.

"В Украйна е нормално всичко наоколо да е в пламъци", усмихва се Артем.

"Ако мислиш за война всеки час от всеки ден, просто полудяваш", съгласява се друга приятелка Юлия. "В края на краищата, не можем просто да вземем Русия и да я преместим, колкото и да искаме. Тя е наш съсед и трябва да живеем с това."

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase