Този месец в Турция се състоя среща на върха на Тюркския съвет, на която бе взето решение съветът да промени името си на Организация на тюркските държави (ОТД). Осмата среща на Тюркския съвет бе проведена на Острова на демокрацията и свободите в Мраморно море, който навремето е бил затвор. В мероприятието, организирано под надслова "Зелени технологии и умни градове в цифровата епоха", взеха участие президентите на Турция, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан, а премиерът на Унгария, както и президентът на Туркменистан се включиха като наблюдатели. На срещата бе утвърдена Концепция за Тюркския свят до 2040 г.

Събитието не бе следено с особен интерес от западните медии, но се следеше активно от водещите руски медии.
Дни след срещата наглед незначително събитие предизвика безпокойство у Кремъл. Тревогата на Москва бе породена след среща на лидера на турските националисти Девлет Бахчели (председател на Партията на националистическото движение - ПНД) с турския президент Реджеп Тайип Ердоган. След разговорите на Бахчели и Ердоган не бе направено никакво изявление, но в акаунта в Туитър на ПНД бе качена снимка, на която се вижда, че лидерът на националистите подарява на президента карта с "тюркския свят".

Картата, разбира се, включва части от региони в Южна Русия и Сибир, както и части от Балканите, Азербайджан, Казахстан, Киргизстан, Узбекистан, Синдзян-Уйгурския автономен регион (в Китай), части от териториите на Монголия и Иран. В края на срещата на ОТД в Истанбул президентът на Турция Ердоган направи изявление, като окачестви организацията като "възходяща структура".

"Тюркските страни в продължение на хилядолетия са били център на културата и цивилизацията. Сигурен съм, че така ще бъде и занапред. Организацията на тюркските държави не трябва да безпокои никого. Тази възходяща структура е платформа за развитие на връзките между държавите", каза Ердоган на закриването на срещата.

Самата концепция на тюркските страни до 2040 г. предвижда активизиране на икономическото сътрудничество чрез увеличаване на стокообмена и взаимни инвестиции. Планира се и създаване на общ пазар, като трябва да се отбележи, че в страните с тюркско население живеят около 300 милиона души (по данни на Анадолската агенция).
По време на срещата в Истанбул бе обсъден и проектът за "Транскаспийски международен транспортен коридор" между тюркските страни и Европа. Идеята за този проект е била представена още през 1995 г. от тогавашния турски президент Сюлейман Демирел.

Първоначално основната цел на Тюркския съвет бе развитие на всеобхватно сътрудничество между участниците в обединението. В последно време задачите на организацията обаче включват и изработването на общи позиции по различни външнополитически въпроси.

Тази година редица тюркски републики отбелязват 30-годишнината от независимостта си. Тюркският съвет пък бе създаден през 2009 г. по инициатива на тогавашния президент на Казахстан Нурсултан Назарбаев с цел развитие на връзките между тюркските държави, най-вече в сферата на културата. Под егидата на формацията работят много хуманитарни, научни и други организации.

Трябва да се отбележи и фактът, че от времената на разпадането на СССР Турция се опитва да се позиционира като "големия брат" в Централна Азия. Не случайно външният министър на Турция твърди, че тюркските страни трябва да определят развитието на политическите процеси. Турските власти не изключват създаването на турска военна база в Азербайджан, а председателят на турския Меджлис дори е разсъждавал по въпроса за "създаване на обща тюркска армия". Генералният секретар на организацията пък смята, че структурата е станала още по-силна най-вече "благодарение на победата на Азербайджан" във войната в Нагорни Карабах. По време на войната още повече се засили и съюзът между Анкара и Баку и се увеличи влиянието на Турция сред другите тюркски държави.

Интересен факт е, че през 2018 г. и страната-членка на ЕС Унгария получи статут на наблюдател на Тюркския съвет. Унгарците са част от угро-финските народи, които са свързани с тюрките, но все пак са различни от тях. И в момента Унгария, която не иска "да се разтвори" в единна Европа, търси своята различна от общоевропейската идентичност. Не трябва да се забравя и интересът на представителите на унгарския бизнес към богатствата на централноазиатските страни. Също така Будапеща одобряваше действията на Азербайджан по време на конфликта в Нагорни Карабах, а през октомври 2019 г. Унгария бе единствената страна членка на ЕС, която подкрепи операцията на Турция срещу сирийските кюрди.

Още по-интересен е фактът, че към Организацията на тюркските държави има желание да се доближи и съвсем далечната от тюркизма Украйна. Миналата година това желание бе изразено от заместник-външния министър на Украйна, която посочи, че страната иска да получи статут на наблюдател в Тюркския съвет.

Явно Организация на тюркските държави ще бъде важен играч в световната икономика и геополитика, превръщайки се в нов глобален играч в Евразия, смята турският анализатор Керим Алкън. Както каза и азербайджанският президент Илхам Алиев "Турция продължава да засилва позициите си в глобален мащаб, в резултат на което се увеличава и влиянието на тюркските държави", добавя коментаторът.

Турският професор Дженгиз Томар пък коментира пред Анадолската агенция, че сътрудничеството между тюркските страни, разположени на маршрута на Пътя на коприната, ще отвори пред тюркския свят големи възможности особено като се има предвид, че световният икономически център се мести в Азия.

(БТА)
 

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase

По публикацията работи: Анисия Иванова

• азия
• среща
• Турция
• икономика