Снимка: БГНЕС

"Убийте мен, оставете децата", казва монахиня-католичка на войниците в Мианмар, след като група протестиращи младежи намират убежище в клиниката, в която тя работи, но властите тръгват след тях.

"Те бяха притиснати и не знаеха къде да отидат, затова се събраха тук. Полицията все още стреляше след тях, хората се изплашиха и започнаха да бягат. Полицията стреляше, а аз бях толкова отчаяна", разказва Ан Роуз Ну Туанг пред BBC.

Тя изтичва пред полицаите, които се подготвят да изстрелят поредната серия от куршуми и пада на колене пред тях. Полицаите също падат на колене пред нея.

"Те ми казаха, че трябва да изпълнят дълга си, трябва да продължат. Помолих ги да не го правят - хората вече са много изплашени и са страдали достатъчно. Помолих ги да не са толкова сурови, а те ми отговориха, че уважават това, но имат свой дълг. Не исках да виждам още хора, които страдат, затова им казах: "Ако наистина трябва да убивате, убийте мен. Давам живота си", казва монахинята. Тогава полицията решава да си тръгне.

Децата били гладни, жадни и уплашени. Не искали да се приберат у дома. Малко след като полицията си тръгва, се чуват изстрели в близост до църквата, а от нея излиза дим. "Нямах сили повече. Не знаехме къде да се скрием. Някой каза "Това е начинът", но полицията вече ни беше заобградила. Точно пред мен пръснаха черепа на един човек, имаше кръв навсякъде. Исках да помогна на този човек, но не можех да го пренеса сама и започнах да викам за помощ. Когато внесохме тялото в църквата, всички ние бяхме обгазени с някакъв газ - очите ни започнаха да сълзят, почувствахме се замаяни, започнахме да кашляме. Децата плачеха, беше като апокалипсис", разказва Ан Роуз Ну Туанг.

Това се случи Dnes, за важното през деня ни последвайте и в Google News Showcase